Величието е нравствена категория, но и историческо измерение! Ето защо, когато трябваше да се изведат от 13-вековната ни история 13-те безсмъртни поименни българи, сеизмографният писец беше прозрението, което даде определение за предназначението на личностите в служение пред историчността на един народ. Защото една личност може да бъде извикана да уплътни даден исторически период и все пак да не намери в него своето предназначение.
Предназначението е, което определя место, а вътрешното признание и предсетата трябваше да излъчат от стотиците личности белязаните и да им отредят тронните и олтарните места в Дом-светилището: цар Борис III, кхан Аспарух, княз Борис I, цар Симеон I, св. Климент Охридски, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Васил Левски, Баба Тонка, княз Александър Батенберг, Пенчо Славейков, Ванче Михайлов.
13-те поименни безсмъртни българи са изведени чрез прозрение за предназначението им от историческата реалност, националната даденост и законите на съвестта!
