Огънят има всеобединителната сила, защото само той носи Целокупния живот – от изворното начало до манифестацията му, наречена Космичното тяло на Бога!
Трябва да преценим, доколко Огънят е гостенин и доколко е просветител. Той може да ни гостува за няколко секунди (тези, които са изпитали пробудата си, знаят), секунди, които са милиони часове; секунди, които са цели епохи; секунди, в които можем да видим всичко! Гостуването е мигновено, но просветлението е вечно! Вечността се крие в това, че в личното си съзнание сме видели цялата си същност! И затова отделните тласъци на Огнеността имат за задача не да променят същността ни (която е непроменяема, тя е Божествена), а да пробудят, да просветлят съзнанието ни, за да се осъзнаем в мигновеността като Вечност – просветление, което никога не може да бъде забравено. Затова често казвам, че понякога една мисъл е достатъчна, да живеете месец, дори година. Дали е било осъзнато, дали е формулирано…, ако човек го усети и само минута дори в съзнанието получи този растеж, това е вече нещо, това е битие. Битие, когато Духът е ваш гостенин (защото домът ви не може да го задържи постоянно) – такава радост все още е наистина изключение.
Това е Огънят, когато чисти, когато дава своето просветление; това е, когато Кундалини мине през вас. Но той знае кога и как. А онези, които искат да го измъкнат, си плащат, защото този огън, жизненият огън е великото благословение. Това е благодат, за която сте работили хилядолетия. Хилядолетия! И в пирамидите от приблизително три–четири хиляди години е намерено житно зрънце, което сега посято, пониква. Ето така в собствената си пирамида, където е приютена душата (както съм казвал, пирамидите са материалният символ на безсмъртието), когато в тази хилядолетна пирамида намерите зрънцето на будността, бъдете уверени, че този огън ще ви съживи, ще ви даде голямото, великото благословение – зрънцето да поникне!
Вълните на Огъня имат и определен ритъм. Една вълна на тотема има определена гамичност, в определен ключ е написана; една вълна на Правдата, една вълна на Любовта – също. Те си имат специален ритъм. И оня, който познава великите закони, по този ритъм разбира едно дете в коя още песен – майчина или небесна – го люлеят и му пеят. Той знае кое дете е в люлката на Правдата, кое е в стоялката на Любовта и кое е тръгнало в пътя на Мъдростта. Този е ритъмът на Огъня, на божественото отношение към света. Това е ритъм, с който може да определите вашия брат, вашия баща в коя духовна вълна се намират. И тогава има ли нещо чудно, че по аурата можете да разчетете човека? Ето ритъма на Огъня, в който е работено хилядолетия, с който се е чертала нашата битиейност. И затова, когато посветеният види дадена аура, казва: „Този е там, той си е старозаветник“ (както рече Христос: „варосана гробница“), „онзи е друг“. И затова едни от учениците Му ще бъдат питащи Го: Покажи ни Бога и тогава всичко Си ни дал; други: Дай да видя раните Ти… Не, няма да погинеш, аз ти казвам… А Той се смее: О, неверници. Всичко е от вълната като определен ритъм – мажорен, минорен; симфоничен, одичен, ораториен…
Огънят е ритъм, на който са написани великите симфонии на сферите, за които говорят тайните учения! И ухото на великия слуша. Един Орфей рече: Тонът е всичко; един Питагор рече: Числото е всичко; Христос рече: Отец Ми е всичко, а Любовта е средство, за да станете Синове на Отца! Всеки трябва да познае тази музика на Божественото в себе си, за да се търси в Единосъщието, да се потърси чрез най–същественото, за което казах – развитие на съзнанието! Това е и целта на духовните вълни – чрез пробудата да се развива и расте съзнанието, докато се осъществим в усилието си за Единосъщие (така добре изразено в догмата за Троица Единосъщна). А Духът е даден точно за това. Той е, който излива духовните вълни, а те са, които трябва да докоснат съзнанието ни, които трябва да ни единят с Него! Проблемът е в това кой огън как го владеем, с какво съзнание. И трябва човекът да притежава пламенна звучност, както посветените го наричат, специално разположение, с което усвоява и осъзнава ритъма на Огъня в симфонията на сферите. Именно тази пламенна звучност е, която създава вътрешната ни сигурност, за да кажем, че имаме доверие в даден човек, че имаме мярка за позволено и мярка за познание. И затова Христос казва на учениците Си: Не вие ме избрахте, а Аз вас (макар че им се скарва понякога). Това е мярката, това е доверието, това е ритмичната група, това е огненият знак, който носят.
Ето този ритъм – ритъмът на Огъня е, който ни свързва с Космоса, защото ние сме Космични деца. Ритъмът е, който дава и пространствения огън. А това е много реално. Човек дори със земните си очи в даден миг на самозабрава вижда пространствен огън. Той е частица от възможно усвоимото като Светлина, която усилва нашата човешка същност със своя Родител – това, което е единосъщие – когато се усилва същността ни, а не когато расте съзнанието ни.
Така че не може да се говори за чудеса, а за истини, защото беше истина Аз съм хлябът небесен! Истина е! И всеки, който може да си вземе трохичка от този хляб, от това учение, което даде Христос, безспорно, става Син – Син Човеческий и Син Небесен.
Из „Огън и Светлина“, сп. „Нур“, бр. 3/94
Фотография: Борислав Златков
