Ужасна болест са самомнението и подозрителността.
Първото поражда тъпотата и невежеството,
от второто произтичат лъжата и предателството.

Агни Йога, §132

„Първото поражда тъпотата и невежеството.“ Човек може да има много дипломи и няколко академични звания и точно самомнението да го постави на везната на мировото преценяване. Защото понякога академици и професори наистина могат да ви кажат толкова самомнителни неща, а в действителност никога не са имали Лъча на Проницанието, за да знаят, че в мисловен недоимък говорят върху големи проблеми. Дори цитират народни поговорки, за да се извинят, че и един народ така мисли. „Храни куче да те лае“, например. А колко нормално е да те лае кучето, когато влизаш през плета, и колко недостойно е този, който ти е дал хляб, да иска да ти отнеме свободата (ако, разбира се, не си роден роб). Има неща, за които човекът не може да жертва свободата си. Точно в този смисъл самомнението е едно опущение срещу отговорността пред огледалото на неизбежната вечност.

Не можете да си представите колко мъгливо става – и социалното съзнание, и личната духовност, с приноса на тъпотатата и невежеството като самомнение. Това е и трагедията на хилядилетния път на човека, особено когато той пробужда своя първичен ум в идея на самозащита. Тогава идва безспорността на самомнението – човекът може да направи тояга, с която да брули орехи, но и да роди в себе си подозрение, че другият иска да го измами… И може да приложи лъжа и предателство, а не онзи открит двубой, който наблюдаваме в идеята на интелектуалната пробуда – вземете примерно Давид, който е едно дребно овчарче, и Голиат, грамадният херой. Интелектуалният ум ражда тогава, както съм казал, техническа революция. Измисля прашка, за да сложи камък и да го изстреля на 300 метра, вместо ръката да го хвърли на 50. Това е техническа революция! (Много е лесно, след като на някого на ума му е дошла идеята, да направиш топ!)

Когато самомнението и подозрението вземат връхнина в определение на личното ви поведение, раждат се лъжата и предателството, но голямата, непроходна, непрободна мъгла безспорно е тъпотата. А тя много добре се храни! Храни се с това околовръстие, в което винаги може да се ръкопляска: „Нашият герой!“ И като се затварят очите, идва онова, което се нарича публична лъжа или предателство. Когато някой се е нахранил, но не е дочакал десерта на културата, той тръгва да говори за насита, но не може да говори за деликатност, липсва вътрешният аристократ. И затова се казва „тъпота“.

Много пъти съм повтарял, че човек може да стигне дори най-висшата си степен на посвещение (осмата степен според будизма) и оттам да го върнат. Не заради това, че имат удоволствието да видят някого унижен, не. А защото потребата е толкова наложителна, че една шупличка, когато може да пропуща съмнение или самомнение, или друго подобно в бъдната отговорност, тя трябва да бъде херметизирана. Това е голямата тайна, това е потребната необходимост на отработения в идеята на жертвата. А ние предупреждаваме: Мъдростта – служение без Себе си! Това направи Христос – без Себе си. Когато разглеждахме Евангелията към Посланието, говорихме как излязоха в Него вътрешните фарисеи, как на улицата вън дойдоха фарисеи и книжници, дойде синедрионът да Го провокира: Хайде, слез от страданията, спаси се! И това, за да Го спасят в унижение – да не направи лично битие, нито социално, нито Мирово. Но това са хората – не могат да познаят, че

Път, който не се извървява, не създава лично битие!

Из “Послание на Приложната Молитвеност — Агни Йога”, списание “Нур”, бр. 4/2002

Фотография: Борислав Златков

Pin It on Pinterest

Share This