Тайната на смъртта е безжалие, еволюция, Единосъщие!
За смъртта човечеството има много скръб и възхвала – химни на възхвала, колкото и необичайно да звучи; скръбни песни, колкото и утешително да звучи. И достатъчно е голям светът, в който нагледността е безспорна – живот и смърт!
Бих казал, че няма по-голям приятел от смъртта, но приятелство с нея няма! Защото нейната тайна е безсмъртието, но нейната сила е безжалието. А каква беше фразата ми – че природата е безжалостна (човекът е жесток). Ето къде е изворът на безжалието на смъртта.
Силата на смъртта е безжалието;
съзнанието на смъртта е отговорност пред еволюцията;
метафизиката на смъртта е служение за Единосъщието!
Иначе ще намерите какви ли не идеи по разни книги и в разни учения: колко много от къделята на смъртта и безсмъртието са навъртяни нишки, та дори три парки ще ви решават чрез съдбата смъртта (ножицата ще ви отреже конеца на живота); имате и адес, преизподня; имате рай, царства Небесни…
Смъртта е най-големият ни приятел, защото свидетелства за безсмъртие! А всички плачат от нея, въпреки че тя е дала знаци за безсмъртността. Щом в адес може да влезе някой и оттам дори да си изведе своята Евридика…! Значи свидетелства ви се, че има задгробен живот. Сложена е обаче и геена огнена… Всичко това е имало за задача едно: в нейната сила наистина да се натрапи безжалието. А понеже ние го констатираме – смърт може да констатира само човекът! – какво я направихме? Жестокост. И най-страшното е, че са пратени хората в преизподня. Едва ли си има хабер природата изгражда ли или не преизподни, но човечеството го каза – там, в геената огнена! Ужас…
Действително смъртта може да бъде определена единствено от човека. Другите царства минават в сънност, но смъртта не е за тях тази сила, която вие може да определите. И понеже човекът я констатира, ще намерите и девет кръга на ада, които пък измисли Данте (на когото ръкопляска целият Ренесанс)! Добре поне, че остави едно междинно поле, за да се качите и в рая…
Христос обаче не говори за рай – говори за царства Небесни. Тази разлика трябва да се научим да правим. Той нещо повече казва дори. Докато Данте умножава кръговете на ада, Христос преди него посочва: Има много жилища в царството Небесно. Много жилища! Понеже Христос е посветен, Той знае, че има жилища в Астрала, в Ментала, жилища в Причинния свят – нагоре, нагоре… И затова, когато идва химнът на скръбта, има и химни на възхвалата. Защото в края на краищата какво е „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав“, не е ли химн на възхвалата, че смърт смъртта победи?
Из „Безсмъртието, или смъртта като сила, съзнание и метафизика“, сп. „Нур“, бр. 3/2004
