Между съществуване и живот има много голяма разлика. Съществуването оставя един особен знак – съдбата. Тя дава поведението умиране, но не дава смърт. Умирането е култура на вегетацията, то няма трайност, докато смъртта носи антитезата безсмъртие. Умирането е еволюция и карма, а смъртта е одухотворяване и безсмъртие! Малко хора са могли да направят смърт – сега хората по-скоро умират. Смъртта е творческата ръка за неизбежността безсмъртие! Физиологията у нас, обаче, трябва да умира, за да минава през еволюционните стадии.
Смъртта е най-голямата благодат, която човечеството притежава, защото само човекът е получил Дихание – само той има Кундалини и само той може да има смърт. Никое друго същество няма смърт – имат умиране. Така идеята за сътворението ни е съпридружена с преобраз – Животът има преобраз, наречен смърт! Тя е поведение на индивидуализираната духовност. Ние трябва да разберем, че нашата реалност е преходна – умираме като човеци, но никога не можем да умрем като Богове!
Статика в живота няма! Идеята за раждането свидетелства за живот и не може умирането да изчерпи живота, щом смъртта създава безсмъртие. Така че идеята да умрете е потребност на съществуването ви, а идеята да направите смърт е да увенчаете безсмъртието си! Умирането обслужва еволюцията, безсмъртието обслужва Свободата!
