Тревожното е, че човекът се занимава още с мисъл, която му създава формули, но не ражда идеи. Формулата е средство да се съществува, идеята е да се живее!
Човекът улавя света, доколкото възможностите му позволяват. Но колко много други светове има, които неговите възможности още не са му позволили да усвои?! Знае само това, което очите и умът са му позволили да научи. Това ли е всичкото знание, което човечеството може да има? Кой е влязъл в изживяната възможност на властник на света – на това, което се нарича Пантократор? Кой вместо мисъл дава идеи? Адам можеше да ражда мисли, но Христос даде идеи! Затова казвам, че в този сътворен Адам, който слезе да обработва тялото си, да обработва земята, да обработва ума си, работи Христос. В Третото хилядолетие човекът трябва да присъства не вече като Адам, а като Христос! Идеята за новия човек е събудената тайна на изведеното подобие в живот!
Из „Присъствието – правомощие за нова земя и ново небе“, „Нур“ 1/2019
