Възкресението е мирова сила, природна цялост и духовна потреба
Преди две хиляди години мироноските, рано запътени, отидоха да отдадат почит и признание на Онзи, Който носеше благоволението да бъде Син Човечески и Син Божий. Тяхното поведение е поведение на мисъл, която вярва, на чувства, които скърбят, на душа, която търси висше царство. Мироноските – това са нашите мисли, желания и воля да не даваме дрямка на очите си, да не казваме на сърцето си „Спри!“, когато трябва да правим добро; да нямат умора нозете ни, когато тръгнат в път за съвършенство. Мироноските искаха да помажат с благовония това, което наричаме душевност, това, което чакаме Духът да осени.
Кога у нас тези мироноски на душата ще напътят нозете ни към гробницата на нашето тяло, където трябва да отвалим своя камък, да разкъсаме храмовата завеса, за да изведем чакащия Христос? На историческата сцена това събитие е дадено. И в Евангелието е казано: „В първия ден от седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са го турили.“ (Иоан 20:1-2). Но преди да стане събитие на историческата сцена, Възкресението беше космична даденост, защото най-напред тази велика мистерия трябва да се извърши в отвъдното, а след това на земното поле. Кога и как ще стане това, кога нашата скръбна и затичана мисъл, кога нашата душевност ще поиска отваления камък да види…
На осми април (тогава е било неделя) човечеството, в лицето на тези, които са носили духовно зрелия плод, тези, които не са имали съмнения, а са вярвали, е видяло тайната – гробът я е посочил. (Католическата църква празнува Възкресението в един ден, а Източното православие – в друг. Това са съображения на църквите – да не бъде по-рано от мартенското пълнолуние, да е само в неделя, за да не съвпада с еврейската пасха.) Осми април е действителната дата на Възкресението! Аз не търся потвърждение на този факт (за който повече от четиридесет години говоря), но с изчисления изследователи на църковната история вече го доказаха, макар че не могат да направят промяна. Вярно е, че не трябва да се лишаваме от външната празничност, но е необходима съпричастност с мировата драма и с отваления камък. Защо да се държи неотворен гробът от осми до друга някоя дата или пък да се отвали камъкът, преди да е погребан още Иисус?! Затова е важно да се празнува в деня на истинското Възкресение! Тогава няма да Го търсим, когато още не е в гробницата и не е извикал Своя ангел да отвали камъка на мисълта ни, да разкъса завесата, за да излезе; нито ще Го търсим, когато е минало Възкресението Му. Така няма да получим този хубав упрек: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5).
Из „Възкресението – ден невечерен“, сп. „Нур“, бр. 1/1995
Още по темата:
Всеки трябва да направи собствено Възкресение
Възкресението – нова психология на света
Възкресението – Живот
