„Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи.
Но още четирима да имах, пак ще ги накарам
да носят българското знаме със златния лъв!“
Баба Тонка
Утробата на майката! Онази родилна сила, с която е дарявала безконечно синове на България – тази утроба заслужава най-голяма почит! Неслучайно поетът казва: Какви е чеда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка…
Баба Тонка сумира цялата ни национална идея на безстрашието – не защото можа да понесе и да не си пусне косите, разплакана от дадените жертви, а защото е въплътеният образ на нашата смелост да поднася жертвите! Тогава когато тази велика майка ражда децата, вместо да ги носи на кръщение, води ги на опело – на реквиема на българската история и трагична съдба! Там ги кръщава с безпощадността на безстрашието си: „Живейте, защото ви чака смърт за свобода!“ Да имаш кураж да живееш за свобода! Тя точно на това учи тези, които ражда, и онези, които подслонява.
Имали сме знаменоски, имали сме героини и водачки, воеводки… Това не е част от всекидневието, но не е и изключението. Защото негодуванието като плод на гняв може да ви изведе на битка, но идеята за свобода, а не за недоволство е свещена!
Из „Ден и Дом на безсмъртните българи„, списание „Нур“, сборник 2000 г.
