Посланията са взети от Отец тайни на Битието (интервю)

Г-н Толев, бихте ли казали какво е Планетният Логос?

За Планетния Логос може би има най-много литература, въпреки че не във всичко е така изкристализирано и изчистено, както в Евангелието на Иоана: „В начало беше Словото (т.е. Логосът), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

За мен Планетният Логос е една абсорбирана енергия на Абсолюта – оформеното съзнание за Творчество. Затова е Космически предназначен. И Христос най-добре го казва: Аз и Отец едно сме! Логосът еволюира, само Абсолютът не! Това е схващането, което Учението Път на Мъдростта може да каже за Логоса Планетен.

Какво е Логосовото присъствие спрямо йерархиите на Бог Отец и Космичното съзнание?

Тази взаимна прилика и отлика в различните Учения се дефинира. В Мировото съзнание то е ограничено и неограничено. Когато се касае за християнството, спрямо Бог Отец Логосът е ограничен като ипостас и неограничен като същност. Когато се отнася за индуизма, там има три различни божества или Логоси, които от своя страна са направили и три изповедни олтара – брамизъм, кришнизъм и вишнизъм, спрямо т. нар. при тях Безпричинна Причина.

Що се отнася до съпоставка с юдаизма и ислямизма – при тях няма Логосов посредник, сам Йехова или Аллах ще каже: Fiat lux! (Да бъде светлина!). Така че проблемът за Логосовото присъствие в йерархиите, безспорно, в различните Учения е различно поставен. Най-плътно, най-изчистено стои в християнството!

Каква е връзката между личността Ваклуш Толев и Планетния Логос?

Трябва да се знае едно – тази връзка е неоспорима, но тя е тайнство. Аз съм казал: В Мъдростта тайни няма да има, но тайнства ще има! Следователно за тайнствата се изисква друга формула на откровение. Онова, което не се разгласява, то във всички случаи се нарича мистерия. А мистерията има за характер дрехата на непропускваемост – тя се брани от разгласяване!

Посланието взема ли се или се дава?

Посланието, че се дава (според това, както казахме – Духовните вълни и наличието на Духовните йерархии) е една презумпция, но безспорно трябва да има и вземане. Защото Посланието може да се излее и, когато няма пристан в Душата на Логоса, даденото да си отиде. Затова имаме едно взаимно съчетание – вземането не е насилие към Божествеността, както и даването не е насилие към Човечността. Ето това велико съчетание между Божия човечност и Човешка божественост! Така че не може да се каже, че единият насилва, а другият краде, но трябва да има готовност. И затова казвам, че Мировите Учители са единици в хилядилетията. Те не са всекидневието, което сензацията на пророчеството прави.

Пророчествата са сензационност – и като институт. И както виждате, и като институт те си отиват. Няма институт пророчество, има хора, които вещаят – то е отминало. Пророчеството не е гледане. Разбира се, че и при гледането не е събудена целостта в Кундалини, а отделен център се е галванизирал. И тогава винаги ще има грешки, защото забавлението става по-важно от заниманието и знанието. Когато искате да направите забавление, вие отвличате отговорността и губите част от достойнството! Да забавлявате няма нищо обидно, но там има само всекидневие. А будността е вече празник. Будното око, което ще влезе като реален живот сега, в Третото хилядолетие, ще създаде не толкова гледачи, отколкото зрящи – духовно зрящи. И тогава вече те ще работят в Астро-менталното поле. Но и това поле не е достатъчно за Логосово съзнание!

Така че, когато се говори за еди-кои си гледачки (за прочутата сега в Италия българка, която нещо си предсказала, за нашата Ванга и тем подобните), те са получили будност на елементарен астрален свят. Това, да можеш да кажеш на някого, че трябва да отиде при еди-кой си доктор (да му махне апендикса и пр.), са неща, които за голямата култура, за Ученията въобще нямат значение. Дори пророческата институция със своите многохилядолетни предрешения не е съществената – съществено е Логосовото съзнание, което дава на личността правото да се осъществи като бог!

В края на краищата, само Синът – Логосът, може да получава Посланията! Друг не може. Само Той може да вземе от Отца тайни на Битието. Защото Посланията са една тайна от Битието, което трябва да се осъществява. Само Синът може да взема, тъй като, както казвам, Боговете не се молят, Боговете творят!

Посланията ли обуславят Учението Път на Мъдростта, или е обратно – Учението ги обуславя?

Ученията обикновено идват по пътя на голямата еволюционна Вълна, която от своя страна е стартирала със Седемте Духовни раси. Значи има една специфика – Духовни раси. А тези Духовни раси са съпроводени съответно с йерархията на това, което казахме – Духовните вълни. Във всички случаи обаче Посланията хранят Ученията. Защото и Христос казва нещо много особено: Аз обясних Бог. Разбира се, за тази Духовна вълна, която е Любовта, или за християнството, това е един голям акт на вътрешно зрение: Аз обясних…

Днес Учението Път на Мъдростта не може да бъде удовлетворено от обяснения само. То може да каже вече: „Аз видях Бога!“, защото то дава знанието, че човекът е един еволюиращ бог. Следователно в лицето на човека, който е акумулирал Божията човечност, ние Го виждаме в Човешка божественост.

Как бъдещето трябва да ползва дадените от Вас Послания?

Това е един от най-тревожните въпроси, защото йерархията е изградила духовни пластове – вече остатъци, гради и бъдещи надкрачвания. Хора още носят съзнанието на юдаизма. И когато четете ап. Павел в неговите послания, ще видите, че той в цялата си същност си е останал в юдаизма – за него правдата е основно нещо. Така анатемата се преселва като гостенка, и то разхубавена и дори добре нахранена от християнството. Анатемата

Ето защо трябва много отговорност – заради тази опасност да бъде изопачено Учението. „Така каза Учителят…“ Ами когато едно старо съзнание разчита…?

Посланията са Логосово присъствие, воля на бъдещето, идеи за Свобода!

За Мировия Учител (интервю)

Въпрос: В повечето от духовните учения се говори за завръщане на Месията, за Неговото повторно идване, което ще бъде съпроводено с нов етап, ново начало, с пробуждане на душите?

Отговор: В различни духовни учения като теорема стои, разбира се, с различен отговор, че Велики посветени, или така да го кажем, родители на религиите идват през хилядолетия. И то е в тон с това, което казахме – Посветените обновяват както преценките, така и начина на служение на Висшето!

В теорията на прераждането, която лежи в основите на индийската култура, или Трите кошници, както е при будистите, това идване е признато като естествено и потребно. Странното е обаче, че в Индия това знание им е дадено и имат една по-стара Троица, после една по-нова Троица, но оттогава приблизително четири-пет хиляди години Месия не им е дошъл. И това знание си остава само една школа. Обща, сумираща тенденциите на бъдещето религия не са създали, защото реформират онова, което Ведите са оставили, и извеждат това, което Упанишадите като мъдрост ги учат.

Същото забелязвам, не толкова ясно очертано като поведение, и в Китай. Имат един Конфуций, който е по-скоро нравствен учител, но е властник и като религия. Въпреки че даоизмът и другите религиозни съзнания имат своето присъствие, те по-скоро са за отделни прослойки, отколкото за целостта на един народ. Докато конфуцианството остава дотолкова властно, че Мао Дзе Дун, който се опита да го унищожи, си отиде, а то остана. Върнаха го пак, макар че властта на маодзедуновци е налице. Не се побеждава нещо, което е жива тъкан. Трагичното е, разбира се, че Конфуций с неговите нравствени ценности може да бъде приспособяван в Китай във всяка една епоха и както виждате, има трайност. В Индия пък много учители, много преобразователи се явяваха, но в края на краищата генерално си останаха старите им вярвания.

Общото светогледие, което имат религиите, това е приемането на Месия. Евреите единия път Го изпуснаха и едва ли втори път ще имат кураж да Го приемат, защото са нещо като Северния ледовит океан, въпреки че много старателно правят молитви и много жертви принасят. Трудно е да се каже защо тогава не можаха да прозрат, въпреки че в Кабалата имат подобна будност. И сега няма да могат да прозрат – защото сега Месия много трудно може да бъде приет. Идеята за чудесата, с които са белязани, е много смешна вече – една голяма част от това, което се наричаше чудо, сега естествено го прави и науката, и апаратурата, и дори най-евтиният екстрасенс, ако щете.

Но общо взето за окултните школи на Запад, които взеха своите знания от Изтока, идеята за Мировия Учител е така, както я прокламира Теософското общество (другите са епигони на Теософското общество). Теософията беше дала едно голямо, наистина колосално учение, в което предсказа, че в бъдеще Миров Учител ще се яви отново, за да обновява човечеството с Ново Мирово учение. Е, те изживяха една съблазън, която си даде своите плодове. Но останаха верни на тезата да образуват общество с Всемирен характер, с отговорност пред Небето да поемат отрицанията, които Земята обикновено носи на един Миров Учител, за да може едно Негово по-дълго присъствие да направи Учение. Искаха да го защитят и в същото време дадоха познания за това, което на Европа липсваше. Познания за скритите сили, които са реални, познания за световните религии, за да се види, че една последователност е налице. И така обслужиха фактически бъдещите няколко формации – както на собственото си общество, така и някои други общества.

Идеята на теософите е, че след Христа идва пак необходимостта от присъствие на Миров Учител. Предишните епохи не можеха да приключат за 2 000 години поради това, което като култура и цивилизация липсваше за усвояване на света и за кореспонденция. Сега двете хиляди години направиха превратности и Учението на Христос стигна до всички краища на света – демонстрацията на постиженията на Дух в мисъл и мисъл в дело са налице. Така че за едно настояще в никакъв случай не значи, че миналите 2 000 години са малко. Не, те вече са достатъчни за необходимостта от нов Учител.

Въпрос: Говорим за физическо присъствие на Миров Учител, нали?

Отговор: Във физическо присъствие. За да се приготви присъствието и трапезата на Шестата подкоренна раса, е необходимо новият Месия да даде своите указания, да смени вибрацията на мисъл-формите, да създаде ценности от друг характер. Вече не е, както каза Христос: Да им простим! – не; Да ги научим! – да. Разликата е много голяма. Защото 2 000 години психологията ни е живяла с идеята за прощение. Колко са се научили да прощават, това е друг въпрос, но тази словесност като мисъл-форма и като аура на Учението на Любовта е влизала: Да им простим! Да им простим – 2 000 години тази аура се отработва.

Сега не е времето за опрощение, а трябва хората да бъдат научени.

Те трябва да сменят дори тайната на молитвата си. За молитвата още през 1956 г. съм отправил официално писмо до Синода. Не може Бог да те въвежда в изкушение и след това да те избави от лукавия. Защо трябва да е „не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия…“? Няма такова нещо, трябва да е: избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение. Писал съм го официално. И потвърждение намираме в Яковото послание в гл. 1-ва, ст. 13-и: „Бог се от зло не изкушава, нито изкушава някого“. Сега те нямат куража да я сменят на Събор или без Събор. Защото, въпреки че молитвата „Отче наш“ е била казана от Христос, тя все пак има един предшественик… Това звучи твърде неприятно, но ние говорим за битието на човешкия род.

Въпрос: Смятате ли, че на този етап по принцип трудно би се възприел, който и да дойде, като истински Месия и Посланик на духовното знание и мъдрост, а по-скоро биха се възприели на отделни места във физически въплъщения отделни посветени, които да работят съвместно?

Отговор: Вижте, дори и една обикновена хипотеза или доктрина на някой философ или учен, прокламирана със средствата, които намери един свят сега, остава и си глъхне… Защото едно значимо откритие в областта на науката иска съзнание за възприемане и воля за приложение. А камо ли да се говори за смяна на олтари, които са напоени хилядолетия с милиони молитви! Ако човек има зрение, ще види защо молитвата „Отче наш“ не може да бъде променена. Защото хиляди години вече милиарди уста са шептели и са направили един облак над човечеството. Как да се смени?

Така е и с една Духовна вълна. Тя винаги ще трябва да си има и избраници. Христос неслучайно казва: Не вие Ме избрахте, Аз ви избрах. Това са тези, които могат да Го понесат, които по силата на тяхното прераждане са приготвени за нещо. И след това вече, както виждате, три века християнството живее в катакомби и рисува рибния знак, три века се работи с тази Духовна вълна – от Небето и от земята. Три века след Буда императорът на Индия – Ашока, приема и разрешава будизма. Както императорът на Рим – Константин Велики, през 313 г. с едикт разрешава наличието на християнската религия наравно с другите, а след това само тя остава.

Когато се прокламира една Нова Духовна вълна, или когато този Месия дойде, ще има повече знания от онова, което е дадено досега, защото все пак тези хилядолетия са направили своето. Освен това съответните окултни общества оставиха добродетели; особено теософите, последвани от милиони представители, които работеха за едно Всемирно братство, сложиха основния камък на една бъдеща Духовна вълна. Но не може да се каже, че Новото Учение ще се приеме скоро, след като ви посочих едно сравнение дори с идеи в обикновената наука или пък в някоя философия как не се приемат.

Така че необходимо е и прозрението, и готовността за служение! Човек трябва да различи предназначение от предопределение! Това е и тайната на Новата Духовна вълна – не предопределението, за което философите продължават да спорят – дали ние сме предопределени, или не сме предопределени. А дали сме предназначени за известно дело. Човек се себеопределя от поведението си в своето хилядолетно съществуване и как е употребявал дарбите, които са му давани. Притчата с талантите е най-добрият знак – единият от 5 ги прави 10, а пък другият заровил таланта в земята, защото господарят му бил лош…

Значи всичко има своята каузалност. В религията също има каузалност. Не е проблем само на провиденция. Достойното да бъдеш натоварен с битие вече е нещо голямо. Така че предназначението, а не предопределението!

Месията трябва да намери до известна степен едни готови човеци, на които да предложи те да направят това, което се нарича апостолство. Иначе не може. Не може да чакате на случайности. В живота на каузалността, както на отделния човек, така и на държавите, няма случайности.

Из „Интервю от Златния фонд на БНР“, публикувано в сп. „Нур“, бр. 3/2016

Религията на Левски е свободата

Въпрос: Сега всеки българин има своя Левски. Кой е Вашият Левски?
Отговор: Моят Левски – той е безспорно това, което сложих в 13-те безсмъртни личности: Икона на българската свобода, без да бъде иконизиран. Защо? Защото този човек носи една от най-големите Мирови идеи – идеята, че религията на роба е свобода! Той е бил духовно лице. Някой погрешно, в поведението си да снеме част от ореола му, каза, че е хвърлил расо. Не! Левски не хвърля расо, Левски намята тогата на свободата и сменя олтара – малкия олтар, който е обиталище на вярващите, с Мировия олтар на историчността на един народ. Цял един народ той прави свой олтар!

Въпрос: Това предопределение на съдбата ли е?
Отговор: Аз имам по-особено виждане за предназначение и предопределение. Предопределението е ограничение по волята само на това, което наричаме Върховенство, а предназначението е вече вашата деятелна воля в определяне на саможертва – както го прави Христос!

Въпрос: Какво е Вашето лично усещане за Левски?
Отговор: Левски слага една от най-големите идеи – какво трябва да пише на едно знаме. А то е: Свобода и всекиму своето – по вярата и закона. Странно… Дълбочина на вечност – той не слага „Свобода или смърт“, с което отрича меча, макар че го употребява, но слага слово, което е предшествало меча. Затова за мен той е наистина повече от святост, той е свещен! Този човек прекарва 7 години в монашеско съзерцание, в институционно нареченото Българска църква.

Без да има налична свобода, Българската православна църква прави институционни дела. Левски във вътрешното си съзерцание извежда тези от онова, което Христос му дава: Бог е у нас и ние сме у Бога, в която преходност не е времето, а осъществяване на стойността. И затова той казва: Времето е у нас и ние сме във времето; то ни обръща и ние го обръщаме. Това е перифразата като слово за олтара, наречен народ, а иначе, изведено от тази Евангелска истина.

Въпрос: Ако той не беше дякон Игнатий, би ли стигнал до своето прозрение и да го каже така?
Отговор: Човек трябва да мине през филтъра на душевната си възможност, набогатена от наследствеността, която не е само баща и майка. Тя е и историята на един народ, и богатството на една религия, и културата на един род`ен молитвеник, който може да изпълни бунтовничество – както Христос го прави. Защото Христос е обявен от праведниците за богохулник, а Римската империя Го обявява за бунтовник.

Тайната и на Левски е да съчетае бунтовника с молитвеника; да бъде водач и стратег; да направи идеологията в приложна воля – да направи бунт!

Въпрос: Не създадохме ли идола Левски, защото нямахме зрелостта да го възприемем като човека Васил Иванов Кунчев?
Отговор: Култ не се създава, когато респектът към личността не е въздействал. Това трябва да се запомни! Трябва да имате в наличност някой, който еманира, който владее, който прилага живост и не се смущава в приноса на личната си жертва.

Възхищението не е кумир, не е идол! Левски беше пренебрегнат твърде много години, защото в преценката на идеологията трябваше да бъде утопист-социалист, а той не беше такъв. Ето, виждате ли, че той не можа да бъде изхабен в идеология, нито да го победи кумирът или идолът тогава, когато той е реалност.

Ние не можем да отнемем магичността на словото му и приложната му воля в това, което е правил с неговите байновци. Те не са могли да не го считат за светец. Защо? Защото във вътрешния им храм олтарът си остава – че някой трябва да бъде свят, за да му направят молитва на жертва.

Въпрос: Има една мисъл, която се приписва на Волтер: „И да няма Бог, трябва да го измислим, за да има вяра“. Коя от двете религии е измислена – тази на дякона Игнатий в Бог или тази на Левски в свободата?
Отговор: Левски има, така както казах отначалото, религията на роба, която е свободата. Следователно религията на Левски вече е свободата. Тя не би имала реалност и в християнството, за която да дадете жертва себе си. Какъв е смисълът, че сте християнин, ако не можете да умрете като Христос!? А каква е идеята за свободата на Христос? Че Той и Отец са едно и също.

Когато кажете на човека, че той е над грешника – точно това прави Иисус, Който е Христос – вие създавате най-голямата идея: Свобода!

Въпрос: Щеше ли Васил Иванов Кунчев да бъде Левски, ако не беше дяконът Игнатий?
Отговор: Не! Не. Ние имаме достатъчно свидетелства на тези, които не са минали… Монашеството няма само външна страна – външната му страна понякога е твърде обидна – монашеството има вътрешна страна. Това е идеята да узреете за жертва. И той никога нямаше да бъде Левски, ако нямахме тази голяма формула – жертвата за свобода. Тук е величието на Левски!

Въпрос: Това не означава ли, че той стои над религията с идеята за свобода?
Отговор: Логично е да стои над религията, защото моята мисъл за религиите е, че Религиите най-бавно остаряват и за ужас най-дълго стоят стари!

Учението за Любовта като същност трябва да има приложна страна. Тази приложна страна е именно това – жертвата: „Аз съм се обрекъл“… И виждате колко красива е фразата му – Свобода… но не пише „и смърт“! Никъде няма такова величие – бунтовността да не се съпровожда от смърт. Този човек го направи: Свобода и всекиму своето!

Всички пишеха: „Свобода или смърт“ – и Гарибалдивци, и тези, които го следваха. Пишеха, защото нямаха измерението на неговия духовен и социален ръст.

Въпрос: Искам да осъвременим темата за Левски с един такъв въпрос: Какво днешният българин би изповядал пред Левски?
Отговор: Днешният българин трябва да изповяда безцелието си на клеветник. Целта му е много прозрачна и е наистина безцелна в поголовната, разбира се, клевета над всичко, каквото една държава може да прави. Тези хора в цялата ни култура винаги искат да опорочат голямата идея да имате държава. И то се дължи на няколко неща – че ние живяхме не с идея за държава, а с интернационални тенденции. Живяхме, но дано сме ги изживели…

Сега живеем с идея за глобализация, без да разбираме една от големите тайни – бедният никога няма да нахрани другия. Идеята за глобализацията трябва да се разбере в улея или, ако мога да кажа, в причастната чаша на добродетелите. Защото засега светът живее още с добродетели, не с ново Учение – казах го.

Непризнание – не само че нямат идеологии, а имат недоволство. Малката добродетел е като малката фиданка. Ако вие я засадите, един ден ще берете плод!

Въпрос: Каква е Вашата препоръка – какви фиданки да садим сега?
Отговор: Днес можем да насадим една фиданка, ако в лицето на това, което иска да прави държава, кажем: човекът е свещен, а не институцията! Хората искат да направят една институция свята с несвещени личности – хайде да не ги обидя, вземете Народното събрание…

Въпрос: А мислите ли, че човекът е узрял за свещено признание?
Отговор: Точно защото не е узрял за свещеност, нека не омърсява гроба на големите хора! Този, който няма почит към свещеността, винаги ще има поругание към светеца!

Из интервю с Ваклуш Толев на Асен Аврамов от радио „Ловеч“, 19.02.2003, публикувано в Списание „Нур“, юбилеен 2018 г.

Фатализъм и съдба (интервю)

Милен Цветков: Ваклуш Толев, богослов – в студиото на „Здравей, България“. За фатализма. Петък, 13-ти.
Ваклуш Толев: Човечеството продължава да живее под заслоните на страх и несигурност заради това, че не може да определи силите, които го надделяват.

М.Ц.: Защо да бъде страхът лошо чувство?
В.Т.: Защото е спънка…

М.Ц.: Това е изконно чувство, според мен – чувство, което предпазва.
В.Т.: То е рефлекс – регулация. И страхът, когато е станал вече философия – така както известни учения са го внесли… Защото идеята за страха от Бога или от стихийните сили, или от съдба – така както напомняте: 13-ти и денят петък – то не лежи в чуждите религии и философии. То лежи предимно в християнската цивилизация, защото петък е денят на Разпятието, което го взеха като идея на страданието, а не на развитието.

М.Ц.: А 13-ти?
В.Т.: Някои се опитаха да прекъснат идеята на Възкресението, вложена в битието на Иисуса, Който е Христос. И затуй това Разпятие се счете страдание.

След това – това, което наричаха „съдба“ древните народи, в лицето примерно на една Елада или на някои от другите – те считаха, че съдбата има свои образци, както „трите парки“, или „трите орисници“, които определят битие. И с това предоставиха на един Софокъл дори да каже – какво? – че няма по-ужасно нещо от властта на съдбата. Греши се в идеята между власт и трон. Тронът е една динамика, с която изграждате социални реалности. Но стихийността на неовладяното, в което внасяте страх, е да подчините онзи, който трябва да има и морал, и убеждения – това е личността! А социалността трябва да има своя постановка и отговорност. Защото, в края на краищата, една социална реалност е съставена от личности, които имат убеждения и морал.

М.Ц.: Ще се съгласите ли се мен, че (чух го някъде – не е моя фраза, но, така, много ми се стори близка до това, което аз мисля) „заразени сме от мъка“ – нашето общество?
В.Т.: Не само нашето общество. Културите са гонели една тенденция – чрез болка да изведат същността на човека, наречен бог в развитие.

М.Ц.: Но тази болка, но тази болка води към регрес.
В.Т: Така е.

М.Ц.: Болката… ни връща назад.
В.Т.: Така е, защото я схващат само като страдание, но не я схващат като развитие. Вижте, няма болка, която може да убие Бога в човека. За доктрините е ясно, че Адам е изгонен от Рая. Следователно е създадена болка и страдание: Иди долу, да се обработваш. Обаче всички забравят, че Адам – изгонен от Рая, но Богът от човека не е изгонен! Следователно онова, което оставя светулка, или онова, което става идея за извеждане на човека – бог в развитие, т.е. да се освободи. Защото Голготският кръст не е идея на страданието. Голготският кръст е победа на Духа над материята!

И тук идва петъкът и числото 13. Тринадесет е самият Бог в триизмерност. Единицата е Бог в триизмерност – когато влиза в триизмерен свят да направи същество, което се нарича Адам, или човек. Тройката в своята триизмерност, когато я съберете (защото по нумерологията само числото 11 и 22 не се събират; други всички числа се събират, и от изведеното число вие правите своята, така, гадателност). Тринадесет – имате 3 и 1 – 4. Ако вие напишете четворката и махнете горния лъч, вие получавате кръст. Какво е кръстът? Битката между Дух и материя. Хората се страхуват от това, че трябва между двата бряга сложеното течение – да отиде в океана. Хората се страхуват да отидат към необятността, защото в повечето случаи за тях заниманието, или това, което наричаме развитие, е притегателният център. Така че мъката, с която те искат да се извинят, и това, с което един Софокъл ще каже, или един Сенека дори: който не иска да слуша съдбата, тя го влачи

Вижте цялото интервю на Милен Цветков с Ваклуш Толев, излъчено в Нова ТВ, в предаването „Здравей, България“, на 13 юли 2001 г.

Воля и духовна будност

Въпрос: Какво е мястото на волята при упражняването на йога и религиите?

Отговор: Ако говорим за чисто психологическия елемент воля, място­то на волята не е от най-необходимите. Колкото и човек да прави упражнения с волята си, няма да надвие порока. Убедеността като всезнание може да го съблече. И има един много интересен пример от социолога Луи Куне. Той каз­ва така: Пред вас има една пропаст, има една греда над пропастта. Бихте ли я минали и с каква сила бихте я минали – с волята или с въображението си? Отговорът е много лесен: Само с въображението. Волята не може да мине пропасти, защото тя е елемент, който може да се колебае в съмнение, а въображението е необозримо, за да бъде контролирано.

В такъв смисъл, ако говорим за тази воля. Ако говорим за Всемирната воля, тя е вече нещо друго. Тя е творческа сила в разредността на космическите пластове на различните полета. Това имам предвид. А в религията, безспорно, същите неща могат да се приведат. Колкото и да насилвате съзнанието си чрез волята, ако вие интуитивно не приемете едно изповедание, ако щете най-елементарния акт на действие в ритуалите – постенето, трябва да ви кажа, че измъчването чрез воля да постите няма да стане. Но убедеността може да ви накара и няма да има смут в душата ви, нито чувство за глад.

Въпрос: Кой е умственият център и как може да се пробуди Кундалини?

Отговор: Трябва да ви кажа, че шегата с пробуждането на Кундалини е шега с тая пропаст, за която стана въпрос. Човек се подготвя не само да събуди Кундалини, човек се подготвя да живее в Бога. А тогава, както са казали всички големи посветени: Когато вие сте готови, ние сме до вас, за да ви кажем какво да правите. Но това, което се прави с оглед на едно из­куствено събуждане на силите и специално на Кундалини, трябва да кажа, че е един риск, макар че много го правят. Едно особено постоянство може да доведе до галванизирането, до пробудата на един център, но в едно бъдещо прераждане това не се дава отново. Всяко нещо, получено чрез изкуственост, се губи. И затова се отрекоха онези методи на старите религии – тези про­рочества във всички храмове, които е имало. Упоечните треви и упоечните други елементи, които могат да създадат притъпеност на физическото тяло, на физическото съзнание, за да излезе на преден план един етерен двойник, от който достатъчно добре се лъжат. Много често говорят с отвъдните, и то такива опростени неща… И не могат да разберат, че тези, които ги осведомяват, са на едно много ниско ниво.

Така че пробуждането на Кундалини е един от големите рискове, които човекът прави, ако го търси. Но подготовката, извървяването на пътя на духовната будност ви отваря всеки момент вратата за едно такова пробуж­дане. Както виждате, тези упражнения, които йогите правят с хилядилетия (почти 5 000 години ги правят, техните факири висят на разни ченгели и си изсушават телата), дадоха ли на Индия друга будност освен тази, която са дали Ведите?

Кога се раздира завесата на Йерусалимския храм? Когато Христос е разпнат. Какво значи да разпнете Христос? Това значи да сложите матери­ята прикована и Духът да вземе преднина, за да може да разкъса завесата на вашето Мисловно поле и да влезете в Светая Светих!

А те искат така: пийнали си винце, взели си опиатите, намазали се с маслата (които и в Агни Йога има малко казани) и готово – чакат Кунда­лини да им даде светлина и знание. Не, не! И да я получат, няма да имат ус­пех. Не е и нужно.

Из „История на религиите“ – Индуизъм