Човекът е едно и духовно, и нравствено развиващо се същество, превръщащо се в личност, която е вече категория в съответните свои степени. Той като цялост носи и седемте полета на Мирозданието, защото ние сме съградени със седемте пласта. Може в отделни моменти да имаме изблик на ментала ни, в други – изблик на причинността ни, но в никой случай ние не сме разкъсани, дори и когато се проявяваме като малка личност.

Тялото подлежи на еволюция, а душата – на нравствена градация! Защото и двете са творение на Бога: едното е храм Божий, другото е светилникът на Бога във вашия храм.

Ролята на тялото в религията е – когато човекът го направи нравствено отговорно и духовно изчистено – чрез него Божията воля да прави своите пулсации. Ако схванем еволюцията като потреба за съвършенството, тогава ще разберем възможността несъвършенството да бъде отработено, за да се коригира. Но не да се употреби една воля като се сложи санкцията „Вие сте грешни!“ и оттам Бог ще ви накаже – утре ще отидете в геената огнена, ще горите… И ето писъка, роден от страх, да е смутил и душата, и сърцето, и мисълта.

Няма по страшна вибрация за будната душа от страха! Когато дойдат хубавите ви дни на пробуда и Великата сила започне да ви осенява, най-същественото е да нямате чувство на страх, за да не спрете Силата, за да не върнете пробудата си назад. Няма по-лошо нещо от страха! И в индийската мъдрост (това, което Елена Блаватска цитира навремето) стои: Страхувайте се само от страха! Само от него се страхувайте. Не от Бога! И колко е логично. Хората се страхуват от Бога, а не се страхуват, че имат онова плашило, наречено „зло“. Непрекъснато се дъвчи: „злото, сатаната…“ Вижте, те нямат место, когато сте цялостни в себе си като синове на Бога, родени от Бога като адамовци. Страхувайте се само от страха!

А какво е душата?

Душата е изживяването човек да съзнава Бог в себе си!

Съзнава Бога в себе си! Това е една голяма, велика тайна. Вие можете да Го размисляте; вие можете да се опитате да Го докажете; вие може дори да получите стотици доказателства… Можете и да отидете по силата на една традиция и да положите жертви, защото с ума си Го признавате, защото със страха си отивате да изкупите грях. Не! Душата е осъзнаване на Бога в едно нейно служение! Това е най-великото, което тя ни е оставила. Символът на Бога в нас – това е душата! Тя ни свидетелства за Бога, защото тя е посредникът.

Духът много рядко (във великото посвещение) може да слезе и да гостува в още неготов храм. Така чрез тази врата към олтара – душата, ние се готвим за посещението или даваме основание, че сме готови да бъдем посетени от божествения Дух. Но трябва да се направи разлика между осенението от Светия Дух и личния божествен Дух у нас. Светият Дух е ипостасен образ в Троица Единосъщна. Той е пратеничество – както някоя изключителна мисъл гостува в ума ви, но не е още личната мъдрост, която може да учи душата ви и която можете да получите от личния си Дух. А Духът е толкова личен, колкото ние сме му позволили да обитава у нас. Иначе той си е Всемирният Дух на Отца ни. И голямата необходимост е Божият Дух у нас да прави будност и да изгради единство с Него. Светият Дух ни дава осенение и будност на някои от потребите; Вечният, Божият Дух у нас ни прави синовни. Синовността е присъствие на същността Божия у нас!

Какво е тогава човекът – бог в развитие! Така че когато са казани тези неща, колкото и да изглеждат взривни, колкото да изглеждат бунтовни, виждате каква логична последователност и какъв вътрешен ритъм на истинност има в тях!

Из “Личност, Индивидуалност, Космичност”, сп. “Нур”, бр. 2/2005

Pin It on Pinterest

Share This