Разпилени бисери (стихосбирка)
Поезията е музика, която се усеща,
картина, която се помни, мъдрост, която дава живот!
– Ваклуш Толев
„Разпилени бисери“ събира запазените фрагменти от едно мащабно поетично творчество, включващо над 1000 стихотворения, 16 поеми и 3 драми. Голяма част от тях са създадени в периода 1946-1956 г. в лагерите и затворите и скоро след това са унищожени от автора.
До читателя днес достигат творби, повечето от които в по-късните години са посвещавани по различни поводи на близки и приятели на автора.
Сборникът е издаден по повод 85-годишнината на Ваклуш Толев.
Съдържание
- Към читателя
- Пророк
- Скитница душата ми в душата ти поглежда
- Но днес теб душата ми се моли
- Забрава
- Хороскоп
- Гробницата в град Хисар
- Има листе
- Пред моя праг чакаш още невестила
- Нима душата ми е толкоз бедна
- Ако душата ти някога поревне
- Ода на клеветата
- Видях пред иконите ни мъждеещ пламък
- Не растнат ли овреме криле на птица
- Надежда – огнище с негаснеща жарава
- И тъй до заник, като капки дъждовни
- Дете
- Измина вече съдбата десетлетна
- България – 13 столетия
- Гея
- Аз нямам, нямам сили да го спомня
- Не спирай, момко, пулса на твойта ръка
- Цъфна пролетта на твойта стряха
- Отдавна исках да те поканя аз
- Не искам тревожен да е твоят ден
- Мартенско поверие
- Амулети
- На юг
- Аз зная, че животът е горчилки
- Нощта проходи и си отиде
- За Вечното пътят е труден
- Друмник
- Песен на славея
- От първородни още дни
- Видение край Охрид
- Било е време
- Видях натоварени на кораб стар
- И мене тази пролет
- Тълпи
- Ябълков цвят
- Сънувах се в изконни времена
- Преходници
- Майко!
- Като отмаляли друмници ще спрем
- Цветя
- Братя
- Хлад ме вее от оня горски стан
- Любов
- На Петко и Пенчо Славейкови
- Насълзена, обронила глава
- Из „Мартенски задевки“
- Някакво слънце голямо
- Дух и душа
- Бяла мъка
- Цвят
- Ела на бдение в моя храм забравен
- И ето, пак при теб дойдох от печални самоти
- Още в дните, от когато помня
- Не идвай!
- Песен на жрицата
- Тук срещнах замислени очи
- Ще си отида!
- Във тъжни дни ли съм роден?
- Приказка
- Ще минат години, от слънце до заник
- Виждала съм гончии неуморно
- Да си буден, когато измамен светът заспива
- На моите съдници
- Роса порой не прави, но живот
- На младост печална дните аз затирих
- На Светите братя Кирил и Методий
- Сън
- Стрък
- Посвещение