За Мировата майка

Мировата майка е единство във всичко – всичко е в нея.

Приготвена е една утроба да приеме божественост и в същото време реална е майчината болка независимо от благовестието. Но липсата на земна опорност в изживените дни на детето и на зрелия мъж, Който ще бъде разпнат, не може да не даде основание на Дева Мария да признае и потачи Божеството, Което е родила, за да бъдат оправдани и болките, с които живее всеки ден. Логично е една майка да има болка за детето си, дори след това то да е Божество, иначе няма да бъде майка! А за радостта на признанието…, а за възможността доброволно да се съгласи да Го даде в жертва…

Има посочен пример в Старозаветието – две майки се скарват за едно дете и отиват при Соломон да отсъди правото. Соломон изважда меча: „Ще ви го разделя на две.“ Тогава истинската майка изрича: „Дайте го на другата, за да бъде живо!“ Така Соломон решава големия въпрос. Истинската майка може да даде детето си, защото обичта ѝ е повече от страданието! Така прави и Дева Мария: „Защо болката ми да бъде по-голяма от служението на моя син?!“

Така Мировата майка дава своя Син, Който носи меч на духовното живеене. Тя, тази Вечност, винаги ще идва и ражда своите Синове. Мировата майка е единство във всичко – всичко е в нея. Тя е радостта на материята, че може да бъде одухотворена; тя е изворното начало на бъдните синове, които с един мах ще могат да викат души.

Из списание „Нур“, бр. 2/1997

За Благовещение

Благовещението е един голям празник – празникът на тържеството на Духа над материята, която можа да бъде така добре осенена и толкова много одухотворена, че да създаде онова, което по-късно нарекоха Син Човечески и Син Божий.

Дева Мария отреагира, когато й казват „Благословена си ти между жените… Ти ще зачнеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш с името Иисус. – Как ще бъде това…?“. Вижте колко естествено отреагира будността на знанието, което е плод на очи, плод на ум, на наука. А тогава са вярвали в Сътворението на света – че е Божий (както и ние вярваме). Ама когато едно зачеване стане от нищото, както Бог казва: “Да се сътворят живи души”, не можем да си го представим. И се вмъква вътре това, че и Дева Мария (после вече наречена Богородица) ще отреагира естествено, човешки, с разумност, макар и с просветление: Как ще стане това, когато не познавам мъж? Това е реакция на обикновения човек, на ума, но и реакция на светостта…

Повече можете да прочетете в темата “Материя, енергия, мироздание” в списание НУР, бр. 1 от 2014 г.