Съществува един много интересен дуализъм – събудени и будни. Събуденият може да бъде и принудено извикан, но будният трябва да бъде вътре в Себе си. Така че, когато можете да изявите будност, приложете я! А за събуждането си има – било часовник, било необходимостта да се работи.

Будният носи едно качество – отговорност, която е придружена с тайната на служението!

Той не е принуден – той е подготвен. Будността става не с лекарство, а с духовен Път! Затова са много големи разликите между буден и събуден. Събуждането може часовникът да го направи, но будността – само служението, извикано в преданост и в отговорност! Никой не принуждава звездите да светят в небесата.

Направете себе си в дълг – в дълг към човечеството! Минава това, което се нарича взаимност, третираща в повечето случаи въпроса за интересите. Другото е – нямате интерес, а имате преданост – каквато е разликата между събудения и будния.

Из „Среща с Ваклуш Толев в град Варна“, сп. „Нур“, бр. 3/2010

Едно от най-сигурните правила да се вгледаме навътре, това е да внесем сигурност в съня. Казвал съм, че сънят е метод на познание, метод на работа. И трябва да ви кажа, че това е вече и съвсем нова психология и съвсем нова наука. Факт е, че сънят е метод на познание и всеки ден ще почнете да го срещате. И не случайно в старите школи, преди да се извърши последната степен на посвещение, им дават знание чрез сън, и им дават т.нар. мнима смърт (сънят се считаше за мнима смърт). Не е случайно, защото наличието на нашето астрално тяло ни позволява присъствие в другите полета, където има достатъчно неща, които трябва да се научат.

Наличието на нашето субстанциално мислене също ни дава възможност да учим. Ето защо сънят тепърва ще стане, бих казал, учебен правилник за познание, а в древността – за посвещение и не само за посвещение, но и за лечение. Тези, които познават египетската наука знаят, че един от най-важните лечебни методи е бил сънят. Чрез сън са лекували, не чрез хипнози. Не е нужна хипноза, нужен е сън. Сън, при който влизащият в това състояние може спокойно да работи и в съня най-добре знае астралното си тяло. А там са белезите на болестта или нарушените нравствени или други принципи, както и в мисловното поле, но най-вече в астралното поле. Оттук сега е възможността екстрасенсът да нагмезди нарушената астрална хармония. Нещо повече, в бъдеще наистина сънят ще бъде една реална възможност, в която ще се удовлетворяваме с възможното мигновено присъствие, за да взимаме мигновено и тази енергия.

Из „Тайнства и Посвещения“, списание „Нур“ 1/1993

Още по темата

Мъдростта – себенадмога над сън, хляб и пол (видео)

Трагичното е, че човек живее в страх за материалното, а е загубил чувството на будност, че са му отнели Бога. А будността за Божието присъствие в душата ни е нужна, щом искаме да зидаме в пътя на Мъдростта-живот.

Когато имате усета, че Великият ще дойде, и сте буден само за този момент, това не е служение, а желание за награда. Будността е вечен страж, вътрешно знание и светлина, която ви кара не само да знаете, че ще дойде вашият Господ, но и да Го чакате, да Го търсите, да почукате, да поискате, да няма праг готовността ви.

Винаги трябва да пазим храма си от подриване, а не да си спомняме за Бога само в неделя и в дребно угодничество да Му поднасяме запалена свещ! Всеки момент, когато можем да се съзнаем като дете на Отца, да го направим тържество, да е обладана от радост цялата ни душевност и телесност.

„Затова бъдете и вие готови, понеже, в който час не мислите, ще дойде Син Човеческий.“ Това е до известна степен внушаване на страх от страна на апостолите – нещо, от което Христос се е пазел. Защо трябва да се внушава безпокойство, че ще дойде, а не са написали, че копнеят и Го чакат?! Бдението не е страх – то е мисъл, от която не можем да се лишим. Тези, които са опитали да я овладеят, най-добре знаят колко е неукротима. Но точно будността е да укротим мисли, чувства, да дадем на духа си път на живот. А готовността е една неспирна отговорност, чрез която смутеното чувство, проявеният мързел – всичко, което е пречило за пробудата ни, ще изчезне.

Всеки, който събуди Бог в душата си е Син Човеческий и Господ Небесен за себе си. Това е, което винаги може да държи човека с отворени очи, какъвто и да бъде часът – ранен, късен, полунощен. С тази будност ще намерим знака си в космическия хороскоп и ще изпълним планетния дълг към Учението – ще ходим пътя си, който е просветление, а не мъчение: ще поискаме знание, което е вътрешно откровение, а не грехопадение; ще приложим волята си като служение, а не в себезащита и себеутвърждение!

Из „Върху Посланието – Евангелия“, сп. „Нур“, бр. 2/1995