Мистерията на Възкресението
Възкресението има символа си в Голгота, която е, както съм казвал, кръстът на Христос – двубоят между Дух и Материя, и черепът на Адам, т.е. човечеството (Адам винаги ще бъде символът на човечеството). Адам придружаваше битието на Христос – обещаното избавление, защото беше тръгнал да познае закона за знанието. И Синовността направи Иисуса роден – роденият Христос работеше в сътворения Адам, за да го освободи! Ето човечеството: от Небето до Земята!
Така Голгота е Кръстът, Голгота е Иисус с четирите гвоздея и копието. Четирите гвоздея са четири принципа и означаваха Адам (четири са буквите в името му), означаваха четирите посоки на света и те трябваше да погълнат отрицанието. Материята, от която бе сътворен човекът, трябваше да поеме хулата; отрицанието в материята трябваше да бъде изведено чрез посоките – север, юг, изток, запад. Адам трябваше да разпне плътта, за да я одухотвори Христос! А копието прониза човека, за да освободи азовата му същност, да освободи кръвта, която символизира вечната тайна на въплътения – чрез копието се освободи Духът, сумиран в кръвта, в личния ни Аз, защото Адам, плътта на земята, носи Аза на боговете. (Затова поведението на Адам да търси Бога чрез знанието най-добре подчертава тайната, че Бог в кръвта му говори.) Така че копието отнема отрицанието в материята и себичността в живота ни, за да възкръснем. И то именно после става кръст!
Беше казано: Око за око, зъб за зъб; беше казано, че само праведните ще бъдат качени в ковчега на Ной, за да продължат човешкия род, и наистина само тях качиха. А Христос на разпъващите Го, на хулещите Го, на тези, които му сложиха трънен венец, рече: Прости им! Те не знаят какво вършат. Това е Голгота! Няма избраници, няма праведници, които трябва да се качат в Ноевия ковчег, за да правят ново човечество – не. Тези, които бяха сгрешили, тези, които Го разпъваха и злословеха, те получиха прощение. Това е голямата тайна на Христовото учение, другото е обрядие.
Единият от прикованите разбойници на Голгота Го хулеше, другият Го помоли: Спомни ме, когато отидеш в Царството Си. И Христос му рече: Утре си с Мен в рая. Тази вътрешна алхимия в разбойника му отреди правото на рай – защото Христос бе поискал от Своя Отец да им прости.
А поведението на юдеите какво беше? Когато трябваше да избират между Христос и разбойника, какво поискаха? Варава пуснете, другия – богохулника, разпнете! Представете си каква психология, каква национална „добродетел“ е да искате свобода за престъплението вместо за Любовта. Страшно е, когато историята се върши от волята на разбойници, вместо от смирението на Любовта. И това е трагичната участ на човечеството, което ще стои пред отворени гробници, но няма да посреща възкръсващи…
Осми април е действителната дата на Възкресението
Възкресението е мирова сила, природна цялост и духовна потреба
Преди две хиляди години мироноските, рано запътени, отидоха да отдадат почит и признание на Онзи, Който носеше благоволението да бъде Син Човечески и Син Божий. Тяхното поведение е поведение на мисъл, която вярва, на чувства, които скърбят, на душа, която търси висше царство. Мироноските – това са нашите мисли, желания и воля да не даваме дрямка на очите си, да не казваме на сърцето си „Спри!“, когато трябва да правим добро; да нямат умора нозете ни, когато тръгнат в път за съвършенство. Мироноските искаха да помажат с благовония това, което наричаме душевност, това, което чакаме Духът да осени.
Кога у нас тези мироноски на душата ще напътят нозете ни към гробницата на нашето тяло, където трябва да отвалим своя камък, да разкъсаме храмовата завеса, за да изведем чакащия Христос? На историческата сцена това събитие е дадено. И в Евангелието е казано: „В първия ден от седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са го турили.“ (Иоан 20:1-2). Но преди да стане събитие на историческата сцена, Възкресението беше космична даденост, защото най-напред тази велика мистерия трябва да се извърши в отвъдното, а след това на земното поле. Кога и как ще стане това, кога нашата скръбна и затичана мисъл, кога нашата душевност ще поиска отваления камък да види…
На осми април (тогава е било неделя) човечеството, в лицето на тези, които са носили духовно зрелия плод, тези, които не са имали съмнения, а са вярвали, е видяло тайната – гробът я е посочил. (Католическата църква празнува Възкресението в един ден, а Източното православие – в друг. Това са съображения на църквите – да не бъде по-рано от мартенското пълнолуние, да е само в неделя, за да не съвпада с еврейската пасха.) Осми април е действителната дата на Възкресението! Аз не търся потвърждение на този факт (за който повече от четиридесет години говоря), но с изчисления изследователи на църковната история вече го доказаха, макар че не могат да направят промяна. Вярно е, че не трябва да се лишаваме от външната празничност, но е необходима съпричастност с мировата драма и с отваления камък. Защо да се държи неотворен гробът от осми до друга някоя дата или пък да се отвали камъкът, преди да е погребан още Иисус?! Затова е важно да се празнува в деня на истинското Възкресение! Тогава няма да Го търсим, когато още не е в гробницата и не е извикал Своя ангел да отвали камъка на мисълта ни, да разкъса завесата, за да излезе; нито ще Го търсим, когато е минало Възкресението Му. Така няма да получим този хубав упрек: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5).
Из „Възкресението – ден невечерен“, сп. „Нур“, бр. 1/1995
Още по темата:
Всеки трябва да направи собствено Възкресение
Възкресението – нова психология на света
Възкресението – Живот
Възкресението – нова психология на света
Възкресението е идея да създавате
богове, а не благополучие!
Повече от 60 години твърдя, че истинската дата, а не ден, на Христовото Възкресение е 8 април. Преди години историци и теолози го потвърдиха, а сега вече този факт е публикуван и в „Хронологична енциклопедия на света“, том 3. С това не отричаме официалните празници и не отнемаме на никого боголюбивото моление, нито сваляме от иконостаса му образа, на който той отдава своето почитание. Но Истината е по-горе от всяко съображение, тя е по-горе от празника; тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата реалност да отпратим своето моление, да отдадем своята признателност и да направим усилия в Живия да сложим своята жива същност.
Възкръснал е всеки, който е изживял себе си като Христос!
Възкресението не е само празник! То не е битка за благополучие, Възкресението е вътрешна просветеност – как да родите чакащия във вас тревожен бог! Затова го наричам надгробна властност, победа на Духа над материята.
Възкресението е една нова идея, една нова психология на света. Психология, която дава основание да кажем, че човекът е един бог в развитие, че той е един зрим теогон; че човекът е в тази възможност, защото Христос рече много смело: Аз и Отец сме едно! Но Възкресението е не само психологията на човечеството, то е и Самокръщение, което безспорно Иисус Христос направи като образ, и това Самокръщение предстои на всеки, който като Син Човечески трябва да стане Син Божий, а оттам – в Лоното на Единосъщието!
На дванадесет години този Син Човечески сложи белега на Своето Служение: Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми! С това определение Той трябваше да изходи Своя земен Път. И когато Го кръщават в реката Йордан, отварят се Небесата – Той излиза от Своя астрал; но когато идва моментът на Самокръщението, с което създава психология на Възкресението – Той прави надгробна властност. Това е голямата тайна!
Самокръщението се извършва в гробницата! В гробницата Иисус (Който вече е Христос) не е кръстен от никого освен от Своята будност, освен от онова, което Неговият Сътворител рече – че не го създава само по образ, но и по подобие, като му дава Диханието Си. Това е възможността всеки да направи Възкресението – да събуди в себе си огнеността, вътрешния огън, чрез който може от гробницата да възкръсне и да стане надгробен властник.
Човек безспорно е в състояние да надкрачи гроба си! Достатъчно е Един да е дал знак, достатъчно е Един да е направил Възкресение, за да стои то в паметта на бъдните поколения, да стои в гена на всекиго – както законът на наследствеността дава на човека правото на възпроизводство в идеята да ражда богове. Така че победата над смъртта е страница от тази нова психология – Възкресението става култура на бъдещето!
Къде е сега психологията? Общоприето е, че човекът е грешник, общоприето е да има стена на плача и заслон на скръбта… Тук е волята ни, тук е посвещението, с което трябва наистина да се извърши преломност! Да дарим всичко що имаме, за да направим социалната си пътека изчистена в идея за Възкресение! Това направи Христос! За съжаление в християнството няма да намерите тази тайна. Ще намерите социологизиране на съзнанието в подчинение на обред, а не нова социология – защото не е извършено вътрешното причастие… Възкресението само за себе си е една реална мистерия, а го направиха само процесия. Тази реална мистерия дава една от най-великите тайни, която сега Учението Път на Мъдростта предостави – тайната чрез Човешката ни божественост да се възкресим в идеята на Божията човечност! Това е голямата връзка, която тепърва ще настъпи в психологията на човечеството. А личният път за Възкресението, за тази нова психология, безспорно ще бъде характеристиката Самокръщение от Сина Човечески в Син Божий, за да може след това да бъдем единосъщни в Триликостта.
Честито ви големия празник! Да го спомним с това, че идеята за Свободата, сложена в ритмиката на Възкресението, е Живот в Бога!
Възкресението – Живот
Слово на Ваклуш Толев по повод Възкресение Христово, изнесено на 9 април 2005 г. в Етнографски музей, гр. Пловдив