Осми април е действителната дата на Възкресението

Възкресението е мирова сила, природна цялост и духовна потреба

Преди две хиляди години мироноските, рано запътени, отидоха да отдадат почит и признание на Онзи, Който носеше благоволението да бъде Син Човечески и Син Божий. Тяхното поведение е поведение на мисъл, която вярва, на чувства, които скърбят, на душа, която търси висше царство. Мироноските – това са нашите мисли, желания и воля да не даваме дрямка на очите си, да не казваме на сърцето си „Спри!“, когато трябва да правим добро; да нямат умора нозете ни, когато тръгнат в път за съвършенство. Мироноските искаха да помажат с благовония това, което наричаме душевност, това, което чакаме Духът да осени.

Кога у нас тези мироноски на душата ще напътят нозете ни към гробницата на нашето тяло, където трябва да отвалим своя камък, да разкъсаме храмовата завеса, за да изведем чакащия Христос? На историческата сцена това събитие е дадено. И в Евангелието е казано: „В първия ден от седмицата Мария Магдалина дохожда на гроба рано, докле беше още тъмно, и вижда, че камъкът е дигнат от гроба. Затичва се тогава и дохожда при Симона Петра и при другия ученик, когото Иисус обичаше, и казва им: дигнали Господа от гроба, и не знаем, де са го турили.“ (Иоан 20:1-2). Но преди да стане събитие на историческата сцена, Възкресението беше космична даденост, защото най-напред тази велика мистерия трябва да се извърши в отвъдното, а след това на земното поле. Кога и как ще стане това, кога нашата скръбна и затичана мисъл, кога нашата душевност ще поиска отваления камък да види…

На осми април (тогава е било неделя) човечеството, в лицето на тези, които са носили духовно зрелия плод, тези, които не са имали съмнения, а са вярвали, е видяло тайната – гробът я е посочил. (Католическата църква празнува Възкресението в един ден, а Източното православие – в друг. Това са съображения на църквите – да не бъде по-рано от мартенското пълнолуние, да е само в неделя, за да не съвпада с еврейската пасха.) Осми април е действителната дата на Възкресението! Аз не търся потвърждение на този факт (за който повече от четиридесет години говоря), но с изчисления изследователи на църковната история вече го доказаха, макар че не могат да направят промяна. Вярно е, че не трябва да се лишаваме от външната празничност, но е необходима съпричастност с мировата драма и с отваления камък. Защо да се държи неотворен гробът от осми до друга някоя дата или пък да се отвали камъкът, преди да е погребан още Иисус?! Затова е важно да се празнува в деня на истинското Възкресение! Тогава няма да Го търсим, когато още не е в гробницата и не е извикал Своя ангел да отвали камъка на мисълта ни, да разкъса завесата, за да излезе; нито ще Го търсим, когато е минало Възкресението Му. Така няма да получим този хубав упрек: „Защо търсите Живия между мъртвите?“ (Лука 24:5).

Из “Възкресението – ден невечерен”, сп. “Нур”, бр. 1/1995

Още по темата:

Всеки трябва да направи собствено Възкресение
Възкресението – нова психология на света
Възкресението – Живот

Възкресението – нова психология на света

Възкресението е идея да създавате
богове, а не благополучие!

Повече от 60 години твърдя, че истинската дата, а не ден, на Христовото Възкресение е 8 април. Преди години историци и теолози го потвърдиха, а сега вече този факт е публикуван и в “Хронологична енциклопедия на света”, том 3. С това не отричаме официалните празници и не отнемаме на никого боголюбивото моление, нито сваляме от иконостаса му образа, на който той отдава своето почитание. Но Истината е по-горе от всяко съображение, тя е по-горе от празника; тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата реалност да отпратим своето моление, да отдадем своята признателност и да направим усилия в Живия да сложим своята жива същност.

Възкръснал е всеки, който е изживял себе си като Христос!

Възкресението не е само празник! То не е битка за благополучие, Възкресението е вътрешна просветеност – как да родите чакащия във вас тревожен бог! Затова го наричам надгробна властност, победа на Духа над материята.

Възкресението е една нова идея, една нова психология на света. Психология, която дава основание да кажем, че човекът е един бог в развитие, че той е един зрим теогон; че човекът е в тази възможност, защото Христос рече много смело: Аз и Отец сме едно! Но Възкресението е не само психологията на човечеството, то е и Самокръщение, което безспорно Иисус Христос направи като образ, и това Самокръщение предстои на всеки, който като Син Човечески трябва да стане Син Божий, а оттам – в Лоното на Единосъщието!

На дванадесет години този Син Човечески сложи белега на Своето Служение: Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми! С това определение Той трябваше да изходи Своя земен Път. И когато Го кръщават в реката Йордан, отварят се Небесата – Той излиза от Своя астрал; но когато идва моментът на Самокръщението, с което създава психология на Възкресението – Той прави надгробна властност. Това е голямата тайна!

Самокръщението се извършва в гробницата! В гробницата Иисус (Който вече е Христос) не е кръстен от никого освен от Своята будност, освен от онова, което Неговият Сътворител рече – че не го създава само по образ, но и по подобие, като му дава Диханието Си. Това е възможността всеки да направи Възкресението – да събуди в себе си огнеността, вътрешния огън, чрез който може от гробницата да възкръсне и да стане надгробен властник.

Човек безспорно е в състояние да надкрачи гроба си! Достатъчно е Един да е дал знак, достатъчно е Един да е направил Възкресение, за да стои то в паметта на бъдните поколения, да стои в гена на всекиго – както законът на наследствеността дава на човека правото на възпроизводство в идеята да ражда богове. Така че победата над смъртта е страница от тази нова психология – Възкресението става култура на бъдещето!

Къде е сега психологията? Общоприето е, че човекът е грешник, общоприето е да има стена на плача и заслон на скръбта… Тук е волята ни, тук е посвещението, с което трябва наистина да се извърши преломност! Да дарим всичко що имаме, за да направим социалната си пътека изчистена в идея за Възкресение! Това направи Христос! За съжаление в християнството няма да намерите тази тайна. Ще намерите социологизиране на съзнанието в подчинение на обред, а не нова социология – защото не е извършено вътрешното причастие… Възкресението само за себе си е една реална мистерия, а го направиха само процесия. Тази реална мистерия дава една от най-великите тайни, която сега Учението Път на Мъдростта предостави – тайната чрез Човешката ни божественост да се възкресим в идеята на Божията човечност! Това е голямата връзка, която тепърва ще настъпи в психологията на човечеството. А личният път за Възкресението, за тази нова психология, безспорно ще бъде характеристиката Самокръщение от Сина Човечески в Син Божий, за да може след това да бъдем единосъщни в Триликостта.

Честито ви големия празник! Да го спомним с това, че идеята за Свободата, сложена в ритмиката на Възкресението, е Живот в Бога!

Възкресението – Живот

Слово на Ваклуш Толев по повод Възкресение Христово, изнесено на 9 април 2005 г. в Етнографски музей, гр. Пловдив

Седемте Лъча – път за Възкресение (покана)

Общество „Път на Мъдростта“, Издателство „7 Лъча“ и Културен център „Тракарт“ организират цикъл от четири открити дискусии под надслов: „Седемте Лъча на еволюцията – път за Възкресение“.

Христос демонстрира Възкресението не като чудо, а като Път на обожествяващия се човек. Но как да се върви и изходи този Път? Отговор може да намерим в доктрината за Седемте Лъча в еволюцията на човечеството, известена с нов поглед в едноименния труд на Ваклуш Толев. Правенето достояние на неговата книга „Седемте Лъча на еволюцията“ не е проблем просто на представяне. То е мотивирано от потребата да се дадат стъпки за единение на днешното човечество, разтърсвано от духовни, културни и социални противоречия; стъпки, по които в едно вътрешно задължение след това може да се направи пътека, а когато човечеството духовно узрее, да положи Път към храма на Възкресението.

Първата дискусия от цикъла ще бъде открита на 8 април (събота) от 12:00 ч. в Културен център „Тракарт“, гр. Пловдив с тържествено отбелязване Възкресение Христово на истинската му историческа дата. Останалите отворени дискусии върху отделните Лъчи на еволюцията ще се проведат в Културен център „Тракарт“ всяка сряда от месец април, съответно на 12, 19 и 26, от 18:00 ч.

Всеки трябва да направи собствено Възкресение

Възкръснал е Дионисий, възкръснал е Озирис, възкръснал е Адоний. Възкръсвали са, но никой не беше направил от възкресението си идея за живот. И не каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.”

Всеки трябва да направи собствено възкресение, всеки трябва да изживее своя Христос. Христос е универсален, но и личен. Затова

Възкресението е идея за живот

То е свобода, то е право на безсмъртие, то е кръстът на Голгота, която е двубоят между Дух и Материя.

Разпнатият Христос, Който е великата тайна на победата на духът над плътта, трябваше да работи в сътворения Адам, който е планетна плът и дихание на Отца си, но не беше роден от Отца – това е, това е Възкресението. Възкръсналият Христос, роденият Христос, синовният Христос работеше в сътворения Адам. Ето защо черепът е в основата на Голгота, а кръстът е на върха в Разпятието.

Възкресението е свидетелство за рождество вътрешно – това, което една Витлеемска звезда беше направена. Затова – направете си Витлеем, извикайте си своя бог, за да ви даде звезда, направете достатъчно смелата стъпка, за да можете да разпънете Адама като плът. И тогава ще разберете, че

Възкресението не е съчувствие към човека

Не, не, не, то е една велика мирова система на откровение след откровение, на мистерия след мистерия, една мирова сила, една природна цялост като духовна потреба.

Из словото на Ваклуш Толев “Възкресението – идея за живот”, изнесено на 8 април 1995 г. в гр. Пловдив

Pin It on Pinterest