Възкресението – нова психология на света

Възкресението е идея да създавате
богове, а не благополучие!

Повече от 60 години твърдя, че истинската дата, а не ден, на Христовото Възкресение е 8 април. Преди години историци и теолози го потвърдиха, а сега вече този факт е публикуван и в “Хронологична енциклопедия на света”, том 3. С това не отричаме официалните празници и не отнемаме на никого боголюбивото моление, нито сваляме от иконостаса му образа, на който той отдава своето почитание. Но Истината е по-горе от всяко съображение, тя е по-горе от празника; тя е, която ни задължава като мистично живеене в историческата реалност да отпратим своето моление, да отдадем своята признателност и да направим усилия в Живия да сложим своята жива същност.

Възкръснал е всеки, който е изживял себе си като Христос!

Възкресението не е само празник! То не е битка за благополучие, Възкресението е вътрешна просветеност – как да родите чакащия във вас тревожен бог! Затова го наричам надгробна властност, победа на Духа над материята.

Възкресението е една нова идея, една нова психология на света. Психология, която дава основание да кажем, че човекът е един бог в развитие, че той е един зрим теогон; че човекът е в тази възможност, защото Христос рече много смело: Аз и Отец сме едно! Но Възкресението е не само психологията на човечеството, то е и Самокръщение, което безспорно Иисус Христос направи като образ, и това Самокръщение предстои на всеки, който като Син Човечески трябва да стане Син Божий, а оттам – в Лоното на Единосъщието!

На дванадесет години този Син Човечески сложи белега на Своето Служение: Аз трябва да съм в онова, което принадлежи на Отца Ми! С това определение Той трябваше да изходи Своя земен Път. И когато Го кръщават в реката Йордан, отварят се Небесата – Той излиза от Своя астрал; но когато идва моментът на Самокръщението, с което създава психология на Възкресението – Той прави надгробна властност. Това е голямата тайна!

Самокръщението се извършва в гробницата! В гробницата Иисус (Който вече е Христос) не е кръстен от никого освен от Своята будност, освен от онова, което Неговият Сътворител рече – че не го създава само по образ, но и по подобие, като му дава Диханието Си. Това е възможността всеки да направи Възкресението – да събуди в себе си огнеността, вътрешния огън, чрез който може от гробницата да възкръсне и да стане надгробен властник.

Човек безспорно е в състояние да надкрачи гроба си! Достатъчно е Един да е дал знак, достатъчно е Един да е направил Възкресение, за да стои то в паметта на бъдните поколения, да стои в гена на всекиго – както законът на наследствеността дава на човека правото на възпроизводство в идеята да ражда богове. Така че победата над смъртта е страница от тази нова психология – Възкресението става култура на бъдещето!

Къде е сега психологията? Общоприето е, че човекът е грешник, общоприето е да има стена на плача и заслон на скръбта… Тук е волята ни, тук е посвещението, с което трябва наистина да се извърши преломност! Да дарим всичко що имаме, за да направим социалната си пътека изчистена в идея за Възкресение! Това направи Христос! За съжаление в християнството няма да намерите тази тайна. Ще намерите социологизиране на съзнанието в подчинение на обред, а не нова социология – защото не е извършено вътрешното причастие… Възкресението само за себе си е една реална мистерия, а го направиха само процесия. Тази реална мистерия дава една от най-великите тайни, която сега Учението Път на Мъдростта предостави – тайната чрез Човешката ни божественост да се възкресим в идеята на Божията човечност! Това е голямата връзка, която тепърва ще настъпи в психологията на човечеството. А личният път за Възкресението, за тази нова психология, безспорно ще бъде характеристиката Самокръщение от Сина Човечески в Син Божий, за да може след това да бъдем единосъщни в Триликостта.

Честито ви големия празник! Да го спомним с това, че идеята за Свободата, сложена в ритмиката на Възкресението, е Живот в Бога!

Възкресението – Живот

Слово на Ваклуш Толев по повод Възкресение Христово, изнесено на 9 април 2005 г. в Етнографски музей, гр. Пловдив

Седемте Лъча – път за Възкресение (покана)

Общество „Път на Мъдростта“, Издателство „7 Лъча“ и Културен център „Тракарт“ организират цикъл от четири открити дискусии под надслов: „Седемте Лъча на еволюцията – път за Възкресение“.

Христос демонстрира Възкресението не като чудо, а като Път на обожествяващия се човек. Но как да се върви и изходи този Път? Отговор може да намерим в доктрината за Седемте Лъча в еволюцията на човечеството, известена с нов поглед в едноименния труд на Ваклуш Толев. Правенето достояние на неговата книга „Седемте Лъча на еволюцията“ не е проблем просто на представяне. То е мотивирано от потребата да се дадат стъпки за единение на днешното човечество, разтърсвано от духовни, културни и социални противоречия; стъпки, по които в едно вътрешно задължение след това може да се направи пътека, а когато човечеството духовно узрее, да положи Път към храма на Възкресението.

Първата дискусия от цикъла ще бъде открита на 8 април (събота) от 12:00 ч. в Културен център „Тракарт“, гр. Пловдив с тържествено отбелязване Възкресение Христово на истинската му историческа дата. Останалите отворени дискусии върху отделните Лъчи на еволюцията ще се проведат в Културен център „Тракарт“ всяка сряда от месец април, съответно на 12, 19 и 26, от 18:00 ч.

Всеки трябва да направи собствено Възкресение

Възкръснал е Дионисий, възкръснал е Озирис, възкръснал е Адоний. Възкръсвали са, но никой не беше направил от възкресението си идея за живот. И не каза: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.”

Всеки трябва да направи собствено възкресение, всеки трябва да изживее своя Христос. Христос е универсален, но и личен. Затова

Възкресението е идея за живот

То е свобода, то е право на безсмъртие, то е кръстът на Голгота, която е двубоят между Дух и Материя.

Разпнатият Христос, Който е великата тайна на победата на духът над плътта, трябваше да работи в сътворения Адам, който е планетна плът и дихание на Отца си, но не беше роден от Отца – това е, това е Възкресението. Възкръсналият Христос, роденият Христос, синовният Христос работеше в сътворения Адам. Ето защо черепът е в основата на Голгота, а кръстът е на върха в Разпятието.

Възкресението е свидетелство за рождество вътрешно – това, което една Витлеемска звезда беше направена. Затова – направете си Витлеем, извикайте си своя бог, за да ви даде звезда, направете достатъчно смелата стъпка, за да можете да разпънете Адама като плът. И тогава ще разберете, че

Възкресението не е съчувствие към човека

Не, не, не, то е една велика мирова система на откровение след откровение, на мистерия след мистерия, една мирова сила, една природна цялост като духовна потреба.

Из словото на Ваклуш Толев “Възкресението – идея за живот”, изнесено на 8 април 1995 г. в гр. Пловдив

Възкресението – идея за живот (интервю с Р. Сейреков)

–   Какво представлява Възкресението?

–   В същността си Възкресението не е чудо, нито е феномен. Не е и съчувствие към страдащия човек, нито е само идея за Избавление и Спасение… Възкресението е идея за Живот!

Същността на този реален и мистичен акт е невъзможно да се обясни с едно изречение, затова ще се опитам да я разкажа с думите на Ваклуш Толев. Възкресението е едно завършено действие от великата човешка драма на всемирното ни развитие, казва той. Хилядолетията, в които се работи върху сътворения, имат един върховен момент – момента на Родения Христос, който започва да работи в сътворения Адам.

Възкресението е надгробна властност. То е един Ден невечерен – ден, който няма заник. Възкресението е тайната на целостта на развитието на човека. Точно затова то е белязано с думите на Пилат: Ecce Homo! – Ето Човека! А целостта на развитието – казва Ваклуш Толев – е когато сте всичко и всичко е това, което сте! Възкресението е една нова душевност на света – тайна, която бъдещето ще познава и прилага, защото то не е привилегия само за един…

Цялото интервю с Румен Сейреков от Школа Път на Мъдростта, дадено за Радио Велико Търново на 7 април 2017 г., можете да прочетете/чуете тук