Искаше ми се за човека-бог да дам доказателства из това, което се нарича голямата култура, голямата наука, голямата философия, голямото изкуство, за да имаме достатъчно аргументи (както стъгдата обикновено желае, а не както прозрението и посвещението трябва да знаят). Това знание като доказателство исках да го приложа за улеснение, но се смутих.

Деца на Деня – през 1994 година официално в Послание се обърнах към онези, които сте в живота на една Нова духовна вълна, на която безспорно дадохме наименование „Духовната вълна на Мъдростта“. Сложихме един дълбоко врязан апостроф на цялото човечество срещу изповядана от него скръбна теза и плачещи очи – идеята за борбата че няма зло, има нееволюирало добро. Това е първият знак, с който трябва да отличим своето битие. И то стана нашата изповед, върху която градирахме идеята и доктрината за духовните вълни, за онази историческа памет, изградила пирамидата на човека – бог в развитие: от това „Бог в човека“ до онзи момент, когато се получи един знак на признание, а именно знакът, че Децата на Деня са и зрими теогони.

Категорията Деца на Деня е едно ново измерение в йерархията на богознанието, на богоживеенето и на Богосътворението. Една нова йерархия като форма на вътрешната даденост – чрез интуицията да направите знанието си предсещане, да направите откритието си не евристика, така както извика „Еврика!“ един Архимед (когато се къпе във ваната и една кора от дърво изплува, той измерва водата и казва: „Открих закона!“), не! Това е доктрината на очите; доктрината дори на сърцето, която роди Любовта; доктрината на ума, която роди Правдата. Правдата е измерение на мисловните преценки – затуй тя изгради възмездието и безспорно наградата. Доктрината обаче на Мъдростта успя да се освободи от правда, защото в нея е тази голяма реакция, този взрив, който Христос постави върху цялата култура на човечеството. За съжаление и културата сложиха във веригите на ума. А и богооткровенията така ги замъглиха – само отмъщения: от седем чаши ще се изливат злини; ще се изгарят човеците; ще чакат своя съд, и то – „праведен“. Праведен съд!? Та дори и Бог ще го сложат там, отгоре на тази „праведност“! В ислямизма пък ще има една везна и там ще стои Аллах и ще отсъжда: праведен – тук, неправеден – там. Това е ужасът!

И затова не мога да ви поднеса доказателства и от науката, философията, изкуството, защото те, както казах, се извеждат от даденото. А даденото е от ония, които са имали прозрението в своята йерархия. Защото това, което храмовете на посветените, египетските мистерии са разкривали, е във възможност на човека според йерархията, а онова, което е било за бъднините, за него се дава клетва да се мълчи.

Децата на Деня имат знанието като прозрение и пътя като предназначение!

Из „Децата на Деня – йерархия и служение“, сп. „Нур“, бр. 3/99

Няма по-голяма радост в живота от това да видите осъществена своята родена като копнеж духовност! Именно затова последователите на Учението Път на Мъдростта са наречени Деца на Деня. Защото в бъдещото царство на човешката бъдност няма да има нощ, няма да има онази плътност, която лишава от светлина.

Но винаги е имало озвездено Небе. И това Небе на Децата на Деня е именно тайната на вътрешното откровение – тайната, че човекът е не само сътворен, той е и съ-Сътворител!

Онова, което можем да кажем, че е нощ, е нашата материя и затова Учението Път на Мъдростта ви дава един връх – одухотворяване на материята. Тази нощ е обслуга, от която планетата ни е имала нужда, тя е материята, която приютява Твореца, за да станем с него съ-Сътворители.

Одухотворяването на материята е свобода от облачността, свобода от онова, което е наречено „нощ“. Материята трябва да я трансформирате, за да изведете своя Кундалини. Тогава Денят се освобождава и затова неговите Деца са в Учението Път на Мъдростта – те не можаха нито в Любовта, нито в Правдата да бъдат Деца на Деня, защото само Мъдростта брани Духа!

Събудената отговорност ви дава право на служение. Направете го! Сложете трапеза на бъдещето! Децата на Деня имате един дълг – тази трапеза е новата мисъл! Нейното изобилие ще нахрани не само който е гладен, а и който е преситен от глупостта на миналото. Освободете се, за да се освободите от минало!

Из „Напътствия 2011 година“, сп. „Нур“, бр. специален/2014

Закриване на Събор на Мъдростта, Родопа, Пампорово, 2 август 2013

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

„13 октомври – ден на Децата на Деня“, сп. „Нур“, бр. 1/2009

„Децата на Деня – йерархия и служение“, сп. „Нур“, бр. 3/1999

„Децата на Деня – клада на свободата“, сп. „Нур“, бр. 3/2001

„Децата на Деня – Мирова необходимост“, сп. „Нур“, бр. 4/2002