Има социални, културни и научни революции, има духовни и планетни революции. Но има ли някъде из дълбочините на човешката история сакрални революции?

Социалните революции са резултат на натрупано недоволство! Те разместват пластовете, за да родят отговорност. Но тези революции ги бележат тръпката от страха, психозата на отрицанието и опиянението от жестокостта. Вземете Великата Френска революция – много „фина“ в своята жестокост и приложна сила, опива се наистина от отмъщение. Да не говорим за Великата Октомврийска революция, която пък е върхът на жестокостта и никога не е имало по-голямо пиянство от посредствената култура. Революция като Френската, която не ражда прозрение, не можа да създаде нов социален бит, а другата – Октомврийската, ражда социална даденост, но и тя е без прозрение. Социалните революции са деяние на ума, а не осенение на Духа!

Културните и научни революции са просперитетът на ума! Тогава когато един ум, осенен от Духа, излезе на преден план и с идеи прави свобода от невежество и от догми. Но при тези революции са качвали гениите на клади. Не само във времето на християнството, в тази „велика“ част от живота на християнството – Инквизицията, която качва на кладите кого ли не – и Джордано Бруно, дори и Галилей, който се отрича, но пак казва: „И все пак тя се върти“. Институциите прилагат жестокост, когато им се сменя статуквото с откривателства на научна или културна революция.

Духовните революции са творческо откровение! Но и то не се приема – за да бъде прието, се създава страхова психоза (и така се изливат седем чаши на отмъщението). Духовните революции с насилие са утвърждавали битие, с насилие са сменяли олтарни молитвености. Те сменят духовните стойности в човека и вървят в скàлата на Духовните вълни!

Планетните революции са огнен гърч, чрез който природата се освобождава от наслоения! Тези революции чрез вулканически или други някакви катаклизми затриват цели континенти или планетни поселници. Те дават знак, че еволюцията е изчерпила енергиите на етап от Мировото творчество. Такива са случаите например с изчезването на динозаврите и с потъването на Атлантида. Ама сега не могат да открият Атлантида… Това, че нещо не може да бъде открито, не значи, че не е било. (Скоро дадоха едно ново откритие – че в нашата Тракия е имало творчество още преди седем хиляди години, особено в пътя на строежа. Следователно сме преварили и египтяните, които са строили великите си пирамиди преди пет хиляди години.)

Какво е сакралната революция, след като знаем какво са другите революции и познаваме техните белези? Сакралната революция е свещена вътрешна революция, която създава ново поколение! Тя не е бавният ход на еволюцията, където се опиянява човек от безличие. Сакралната революция е осъзната божественост срещу хилядилетна монотонна обредност. Тя е Нова Духовна вълна с нов олтар.

Еволюцията намира изход чрез революцията! С революцията или трябва да се изплаща карма – когато се връщате назад, или трябва да се направи скок в еволюционния път – напред.

Из „Сакралната революция – Ново поколение“, „Нур“ 1/2015

Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода

Светът е сътворен от Любов,
осветен от Мъдрост,
изведен от Истина!

Ще спра вниманието си върху Принципите на Сътворението. Принципите: Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода. Или това, което се манифестира като (както въведох новата терминология) Духовни вълни.

След като светът е бил сътворен – от елементите, които не са само материя, не са само понятия, а едновременно с това са и идеи, и енергии, и мистични сили – в цялост е един жив организъм. И в своето себеосъществяване той трябва да започне еволюцията си.

Принципите на Сътворението са действени, след като Космосът е изграден, след като човекът е роден и му е предоставено едно поле на живот. Трябва елементите на Битието да са направили това, което наричаме Мироздание. А всеки от тях поотделно е невъзможен без другия. Не може да име само вода и да кажем, че се създава Мироздание, нито само земя…

Първата Духовна вълна аз наричам Вълна на Сътворението! Сътворение на света и човека: Fiat lux! – Да бъде светлина! И биде… Светлина, която след това за Христос ще я намерим.

Втората Духовна вълна е Вълната на Митологията! Това е Вълната на митологичните стихийни божества, където се дава път на човека в съпоставка с божествата.

Третата Духовна вълна е Вълната на Правдата! Правдата, която дава принципа добри и зло, измеримата възмездност, за да роди необходимостта от прощение в следващата Вълна, без да отрече възмездието.

Четвъртата Духовна вълна е Вълната на Любовта! Тя е Вълна на единството, свидетелствано в Иисус Назорей, Цар Иудейски – единство в многообразието, което всичко носи.

Петата Духовна вълна е Вълната на Мъдростта! Тя носи Знанието, интуицията, Откровението; носи не прости им, а научи ги!

А бъдещите Вълни ще ви разкрият други тайни.

Шестата Духовна вълна, която ще има свой живот, ще бъде Вълната на Истината! Христос не я характеризира, защото човечеството не можеше да я познае, а рече само, че тя ще ви направи свободни.

Последното стъпало е Вълната на Свободата! Тя е Духовната вълна на живот в Бога. Тя е, която ви сродява с Него! Тя е Живот, а Животът е Бог! Казвам, че Бог не се доказва, а се живее! Това е една от големите истини, които трябва да знаем за бъдещите Вълни!

Всички Духовни вълни като принципи са хранили Сътворението. А Сътворението не е вън от нас и ние не сме вън от него!

Из списание „Нур“, брой юбилеен, 2018

Сега, в този социален момент, в това духовно присъствие, може да бъде призован човекът за ново пътуване само чрез светлината на знанието, т.е. за ново пътуване чрез светлината на Мъдростта. Мъдростта е, която може да попълни битието на човека; Мъдростта е, която може да му даде светлината на знанието; Мъдростта е, която може да го отнесе в лоното на Царството Небесно. Но коя мъдрост? Човешката мъдрост, мъдростта на философа, мъдростта на поета, мъдростта на науката? Всички те носят само частици от Мъдростта, която е Всемирна даденост на Божествената Светлина.

Тази дързост и сега е необходима – човекът да свали своята вехта дреха, преди да има новата в цялост. И да изпита онова неудобство като присмеха – било на улицата, било в дома, за да понесе товара на преминаването в новото. Всяка нова дреха е неудобна за едно старо съзнание, всяко ново мислене е нарушение, ферментация, на едно старо битие.

Ние често говорим за нея, разчертаваме някои нейни формули и символи, но това са белези (както всеки предупредителен знак), които можем да отминем, ако имаме вътрешната будност за своя Път. Нямаме умора, ако сме запалили светилото си и ако имаме достатъчно гориво няма да загубим присъствие на будност. Всеки в себе си има достатъчно енергии, за да поеме светилото си и да не му позволи да гасне. Всички го притежаваме, кой по-малко, кой повече – всеки го носи! Не е достатъчно само да се иска. Ние ще трябва да се научим да даваме. Да даваме ръка за помощ, да даваме светило за запалване на другото, да даваме изобилие на жертва, за да нямаме скръбта на притеснението, че не сме сътрудничели в развитието на света.

Еволюцията има едно основно правило – това е йерархията на възможностите. И когато във вашия брат или във вашата сестра видите нарушение, когато видите несъгласие със собствената си изповед – не съдете, а помогнете! Защото тази йерархия е кована във векове и ако мислите, че вашето негодувание може да измени с един замах само това нещо, тогава сте се откъснали от реалността на развитието. Щедростта на Небето е толкоз по-голяма, колкото ние в приложност можем да бъдем изобилни.

Тогава да сложим дрехата на Мъдростта. Дори в самата практика, в самото приложение на защита на човека от нашествието на чуждото, на личните закрили. Това е да извикаме чрез мисълта си една мантия, с която можем да се съхраним; една мисловна мантия, с която би трябвало винаги да се намятаме, когато вървим по улицата на всекидневието, за да защитим крехкостта на своята душевна будност, на своята раждаща се Мъдрост, на своята малка вощеница, запалена от Духа на призива. Защото без тази вощеница на Мъдростта, милята, която ходим, може така да ни измори, че да не изходим Пътя! Когато сме призовани от повика на Духа да извървим Пътя – да нямаме смут, а да хвърлим одеждата на вехтото минало, да знаем, че сме ходили вече едната миля и тя е в душите ни.

Из „Втората миля (Мировата вълна на Мъдростта)“, сп. „Нур“, бр. 2/1993

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Духовната вълна на Мъдростта в битието, сп. „Нур“, бр. 2/1995

Прозрението в Духовната вълна на Мъдростта, сп. „Нур“, бр. 3/1995

Мъдростта – живот, сп. „Нур“, бр. 4/1995

Аурата на Мъдростта, сп. „Нур“, бр. 1/2006