Принципи на Сътворението

Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода

Светът е сътворен от Любов,
осветен от Мъдрост,
изведен от Истина!

Ще спра вниманието си върху Принципите на Сътворението. Принципите: Правда, Любов, Мъдрост, Истина, Свобода. Или това, което се манифестира като (както въведох новата терминология) Духовни вълни.

След като светът е бил сътворен – от елементите, които не са само материя, не са само понятия, а едновременно с това са и идеи, и енергии, и мистични сили – в цялост е един жив организъм. И в своето себеосъществяване той трябва да започне еволюцията си.

Принципите на Сътворението са действени, след като Космосът е изграден, след като човекът е роден и му е предоставено едно поле на живот. Трябва елементите на Битието да са направили това, което наричаме Мироздание. А всеки от тях поотделно е невъзможен без другия. Не може да име само вода и да кажем, че се създава Мироздание, нито само земя…

Първата Духовна вълна аз наричам Вълна на Сътворението! Сътворение на света и човека: Fiat lux!Да бъде светлина! И биде… Светлина, която след това за Христос ще я намерим.

Втората Духовна вълна е Вълната на Митологията! Това е Вълната на митологичните стихийни божества, където се дава път на човека в съпоставка с божествата.

Третата Духовна вълна е Вълната на Правдата! Правдата, която дава принципа добри и зло, измеримата възмездност, за да роди необходимостта от прощение в следващата Вълна, без да отрече възмездието.

Четвъртата Духовна вълна е Вълната на Любовта! Тя е Вълна на единството, свидетелствано в Иисус Назорей, Цар Иудейски – единство в многообразието, което всичко носи.

Петата Духовна вълна е Вълната на Мъдростта! Тя носи Знанието, интуицията, Откровението; носи не прости им, а научи ги!

А бъдещите Вълни ще ви разкрият други тайни.

Шестата Духовна вълна, която ще има свой живот, ще бъде Вълната на Истината! Христос не я характеризира, защото човечеството не можеше да я познае, а рече само, че тя ще ви направи свободни.

Последното стъпало е Вълната на Свободата! Тя е Духовната вълна на живот в Бога. Тя е, която ви сродява с Него! Тя е Живот, а Животът е Бог! Казвам, че Бог не се доказва, а се живее! Това е една от големите истини, които трябва да знаем за бъдещите Вълни!

Всички Духовни вълни като принципи са хранили Сътворението. А Сътворението не е вън от нас и ние не сме вън от него!

Из списание “Нур”, брой юбилеен, 2018

Карма и прераждане в Духовните вълни

Слово на Ваклуш Толев на тема “Кармата и прераждането в Духовните вълни”, изнесено на 20 октомври 1998 г. в гр. Казанлък, Дом на културата “Арсенал”.

Духовната вълна на Мъдростта

Сега, в този социален момент, в това духовно присъствие, може да бъде призован човекът за ново пътуване само чрез светлината на знанието, т.е. за ново пътуване чрез светлината на Мъдростта. Мъдростта е, която може да попълни битието на човека; Мъдростта е, която може да му даде светлината на знанието; Мъдростта е, която може да го отнесе в лоното на Царството Небесно. Но коя мъдрост? Човешката мъдрост, мъдростта на философа, мъдростта на поета, мъдростта на науката? Всички те носят само частици от Мъдростта, която е Всемирна даденост на Божествената Светлина.

Тази дързост и сега е необходима – човекът да свали своята вехта дреха, преди да има новата в цялост. И да изпита онова неудобство като присмеха – било на улицата, било в дома, за да понесе товара на преминаването в новото. Всяка нова дреха е неудобна за едно старо съзнание, всяко ново мислене е нарушение, ферментация, на едно старо битие.

Ние често говорим за нея, разчертаваме някои нейни формули и символи, но това са белези (както всеки предупредителен знак), които можем да отминем, ако имаме вътрешната будност за своя Път. Нямаме умора, ако сме запалили светилото си и ако имаме достатъчно гориво няма да загубим присъствие на будност. Всеки в себе си има достатъчно енергии, за да поеме светилото си и да не му позволи да гасне. Всички го притежаваме, кой по-малко, кой повече – всеки го носи! Не е достатъчно само да се иска. Ние ще трябва да се научим да даваме. Да даваме ръка за помощ, да даваме светило за запалване на другото, да даваме изобилие на жертва, за да нямаме скръбта на притеснението, че не сме сътрудничели в развитието на света.

Еволюцията има едно основно правило – това е йерархията на възможностите. И когато във вашия брат или във вашата сестра видите нарушение, когато видите несъгласие със собствената си изповед – не съдете, а помогнете! Защото тази йерархия е кована във векове и ако мислите, че вашето негодувание може да измени с един замах само това нещо, тогава сте се откъснали от реалността на развитието. Щедростта на Небето е толкоз по-голяма, колкото ние в приложност можем да бъдем изобилни.

Тогава да сложим дрехата на Мъдростта. Дори в самата практика, в самото приложение на защита на човека от нашествието на чуждото, на личните закрили. Това е да извикаме чрез мисълта си една мантия, с която можем да се съхраним; една мисловна мантия, с която би трябвало винаги да се намятаме, когато вървим по улицата на всекидневието, за да защитим крехкостта на своята душевна будност, на своята раждаща се Мъдрост, на своята малка вощеница, запалена от Духа на призива. Защото без тази вощеница на Мъдростта, милята, която ходим, може така да ни измори, че да не изходим Пътя! Когато сме призовани от повика на Духа да извървим Пътя – да нямаме смут, а да хвърлим одеждата на вехтото минало, да знаем, че сме ходили вече едната миля и тя е в душите ни.

Из “Втората миля (Мировата вълна на Мъдростта)”, сп. “Нур”, бр. 2/1993

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Духовната вълна на Мъдростта в битието, сп. “Нур”, бр. 2/1995

Прозрението в Духовната вълна на Мъдростта, сп. “Нур”, бр. 3/1995

Мъдростта – живот, сп. “Нур”, бр. 4/1995

Аурата на Мъдростта, сп. “Нур”, бр. 1/2006

Ритъмът на Огъня

Огънят има всеобединителната сила, защото само той носи Целокупния живот – от изворното начало до манифестацията му, наречена Космичното тяло на Бога!

Трябва да преценим, доколко Огънят е гостенин и доколко е просветител. Той може да ни гостува за няколко секунди (тези, които са изпитали пробудата си, знаят), секунди, които са милиони часове; секунди, които са цели епохи; секунди, в които можем да видим всичко! Гостуването е мигновено, но просветлението е вечно! Вечността се крие в това, че в личното си съзнание сме видели цялата си същност! И затова отделните тласъци на Огнеността имат за задача не да променят същността ни (която е непроменяема, тя е Божествена), а да пробудят, да просветлят съзнанието ни, за да се осъзнаем в мигновеността като Вечност – просветление, което никога не може да бъде забравено. Затова често казвам, че понякога една мисъл е достатъчна, да живеете месец, дори година. Дали е било осъзнато, дали е формулирано…, ако човек го усети и само минута дори в съзнанието получи този растеж, това е вече нещо, това е битие. Битие, когато Духът е ваш гостенин (защото домът ви не може да го задържи постоянно) – такава радост все още е наистина изключение.

Това е Огънят, когато чисти, когато дава своето просветление; това е, когато Кундалини мине през вас. Но той знае кога и как. А онези, които искат да го измъкнат, си плащат, защото този огън, жизненият огън е великото благословение. Това е благодат, за която сте работили хилядолетия. Хилядолетия! И в пирамидите от приблизително три–четири хиляди години е намерено житно зрънце, което сега посято, пониква. Ето така в собствената си пирамида, където е приютена душата (както съм казвал, пирамидите са материалният символ на безсмъртието), когато в тази хилядолетна пирамида намерите зрънцето на будността, бъдете уверени, че този огън ще ви съживи, ще ви даде голямото, великото благословение – зрънцето да поникне!

Вълните на Огъня имат и определен ритъм. Една вълна на тотема има определена гамичност, в определен ключ е написана; една вълна на Правдата, една вълна на Любовта – също. Те си имат специален ритъм. И оня, който познава великите закони, по този ритъм разбира едно дете в коя още песен – майчина или небесна – го люлеят и му пеят. Той знае кое дете е в люлката на Правдата, кое е в стоялката на Любовта и кое е тръгнало в пътя на Мъдростта. Този е ритъмът на Огъня, на божественото отношение към света. Това е ритъм, с който може да определите вашия брат, вашия баща в коя духовна вълна се намират. И тогава има ли нещо чудно, че по аурата можете да разчетете човека? Ето ритъма на Огъня, в който е работено хилядолетия, с който се е чертала нашата битиейност. И затова, когато посветеният види дадена аура, казва: „Този е там, той си е старозаветник“ (както рече Христос: „варосана гробница“), „онзи е друг“. И затова едни от учениците Му ще бъдат питащи Го: Покажи ни Бога и тогава всичко Си ни дал; други: Дай да видя раните Ти… Не, няма да погинеш, аз ти казвам… А Той се смее: О, неверници. Всичко е от вълната като определен ритъм – мажорен, минорен; симфоничен, одичен, ораториен…

Огънят е ритъм, на който са написани великите симфонии на сферите, за които говорят тайните учения! И ухото на великия слуша. Един Орфей рече: Тонът е всичко; един Питагор рече: Числото е всичко; Христос рече: Отец Ми е всичко, а Любовта е средство, за да станете Синове на Отца! Всеки трябва да познае тази музика на Божественото в себе си, за да се търси в Единосъщието, да се потърси чрез най–същественото, за което казах – развитие на съзнанието! Това е и целта на духовните вълни – чрез пробудата да се развива и расте съзнанието, докато се осъществим в усилието си за Единосъщие (така добре изразено в догмата за Троица Единосъщна). А Духът е даден точно за това. Той е, който излива духовните вълни, а те са, които трябва да докоснат съзнанието ни, които трябва да ни единят с Него! Проблемът е в това кой огън как го владеем, с какво съзнание. И трябва човекът да притежава пламенна звучност, както посветените го наричат, специално разположение, с което усвоява и осъзнава ритъма на Огъня в симфонията на сферите. Именно тази пламенна звучност е, която създава вътрешната ни сигурност, за да кажем, че имаме доверие в даден човек, че имаме мярка за позволено и мярка за познание. И затова Христос казва на учениците Си: Не вие ме избрахте, а Аз вас (макар че им се скарва понякога). Това е мярката, това е доверието, това е ритмичната група, това е огненият знак, който носят.

Ето този ритъм – ритъмът на Огъня е, който ни свързва с Космоса, защото ние сме Космични деца. Ритъмът е, който дава и пространствения огън. А това е много реално. Човек дори със земните си очи в даден миг на самозабрава вижда пространствен огън. Той е частица от възможно усвоимото като Светлина, която усилва нашата човешка същност със своя Родител – това, което е единосъщие – когато се усилва същността ни, а не когато расте съзнанието ни.

Така че не може да се говори за чудеса, а за истини, защото беше истина Аз съм хлябът небесен! Истина е! И всеки, който може да си вземе трохичка от този хляб, от това учение, което даде Христос, безспорно, става Син – Син Човеческий и Син Небесен.

Из “Огън и Светлина”, сп. “Нур”, бр. 3/94

Човекът и морето

Фотография: Борислав Златков