Вяра и интуиция

Вярата е най-съвършеното откровение за незнайното!

Вярата е битие, тя е и метод на познание – докато израсне мисловният свят, за да усвои донесеното от нея и роденото от интуицията, която, може да се каже, е висша вяра в мисъл.

Интуицията е одухотворената вяра на познанието. Защото тя е вътрешна вибрация на духовност, която нашият мисловен свят може да улови и чрез дадените на човека средства – слово, жест и пр., да я изрази. Спекулациите, свързани със свръхсензуалното, ги оставям настрана, те ще си съществуват. Но ние не можем да не говорим за одухотворената материя, за тази цялост, която еманира и която създава около себе си великата аура – аура, която е знание с вибрация, защото или намагнетизира някакво поле, или отнема някакви отрицания и в своята лаборатория ги нихилира. Това е да може да работите с целия Себе си. Оттук е и голямата идея на Себепознанието.

Из “Развитие и спасение”, списание “Нур”, бр. 2/2007

Наука и Мъдрост

Науката работи с миналото – за да изведе бъдеще;
Мъдростта работи за бъдещето – за да остави минало!

Колко сложни са проблемите в науката, колко разнородна е, колко богата е тя, колко много наименования има… А и колко, разбира се, богатство носи умът, който в градацията на своята изява е имал прояви и който в окултното знание е наречен „нисш ментал“ и „висш ментал“. И не зная дали има по-труден проблем от този да се направи съпоставка между Наука и Мъдрост. Това е една много особена идея, която световната култура ни е оставила, но не е намерила решение на тази голяма задача.

Богатството на двете тенденции – Мъдрост и Наука, е знанието като интуиция и знанието като последица на отражението на очите, което светът е налагал, за да може то да ви даде сигурност. А двете очи създават съображение – идея за ориентиране и самосъхранение. Човекът, първом, изпитва волята на запретата. Казва му се: Ако ядеш от Дървото на познанието, ще умреш! Тогава Адам като ум започва да работи за самосъхранението си, започва да води битка за свобода от умиране. Той е трябвало да сложи своя приложен ум в пътя на самосъхранението и сигурността.

Науката е един приложен ум!

Наука, която не разкрива вътрешните закони, е без Мъдрост. Тя още живее само с мисловните формули. Това, което е определила, трябва да си отива. Ако сега отидете в Египет да се посвещавате, няма да намерите нищо. Да отидете и в пещерите на Индия, да стоите по хиляда години кръстом (и да станете мумия…), също не е!

Науката е една добра услуга, но в никакъв случай не е вечната потреба на човека.

Големият лабиринт на Дедал не е ли също наука? Дедал е, който измисли и направи дворец-лабиринт. Нещо повече даже – там се крие и една първична мисъл – от него никой да не може да излезе. Ето този лабиринт на ума е страшният – защото Дедал направи чрез науката лабиринт. Но какво е откровението на Дедал? След като не можеше да излезе от собствения си дворец, той роди идея за крила! Това беше проблясъкът, както казвам – падналата звезда от Мъдростта в мисълта: крила! Разбира се, пришити крила. После синът му, когато не искаше да се подчини, летя срещу Слънцето, падна и умря. А бащата летеше, така ако мога да кажа – по сенките. Тогава?

Умът има съображение, Духът – прозрение!

И битката между Наука и Мъдрост ще бъде до момента, когато Мъдростта ще изгради от човека бог в развитие. Следователно каква е голямата идея на бъдещето? Да си махнем пришитите крила и да родим свои!

Из “Наука и Мъдрост”, сп. “Нур”, бр. 3/2005