Някои автори, отричайки кръста на Разпятието, не са съзряли сакралната страна, а са се спряли само върху възмездната или наказателната, или поруганието, което се е вършело с кръста. Не са разбрали, че Голготската мистерия не е страдание, а Свобода. Защото мощта на служението идва от Всемирното знание; защото сакралните знаци на кръстовете създават у нас знанието – тази точка, в която са съсредоточени всички поверени тайни, които историята на човечеството постепенно открива. Но как да го добиете това знание, когато не сте слагали кръста на себе си? Откъде ще дойде прозрението, когато не сте сложили ръце, за да ви дадат четирите свята, четирите гвоздея, които са четирите тайни на знанията? Откъде да дойдат?

Всеки, който може да носи своя кръст, носи едно знание, което може да даде на света. Знание, което след това става Мъдрост. Мъдрост, която след това става Истина. Защото Той каза: Аз съм Пътят, Истината и Живота. Значи този Път извървян, дава знанието, дава Мъдростта, дава Истината. Вие я усвоявате и правите онази дързостна крачка: Аз и Отца едно сме! Така човекът, минавайки през всички тези стъпала, носейки кръста (с всеки от тези приковаващи го гвоздеи), освобождава по един печат от Книгата на Живота и почва да разгръща страници от нейното писано за човека битие. Така той става жива книга – Книгата на Живота!

Из списание „Нур“ 2/1993, „Голгота – реален и мистичен път“

Някой ще си напише едно триъгълниче, ще застане пред него, друг ще си направи кръст, трети ще изобрази тау, четвърти – квадрат. Квадратът е израз на света – една обобщеност, една емблема на света и природата, той е светското начало, четворката. Четворката е една особена тайна. Тя е знакът на Хермес. А кой беше Хермес? Кореспондентът на боговете. Махнете лявата страна на четворката и вие ще получите кръста с разделянето, световния кръст. Така ще се яви еволюцията на кръста. И няма никакво основание да се храни съмнение, че тази четворка на Хермес ще стане бъдещият кръст на Христос. Този кръст представлява и самият човек. Но идея за разпятие – съвършено невярно! А толкова мъчително се изживява от изповедниците измъчването на Христос, голготската пътека на страданието. Не! Това е низата от еволюционната даденост, с която човекът (а той е представител на Духа и в същото време е носител на материята) води голямата битва. Това е Кръстът – двубоят между Дух и материя.

И тук е величието на Христовото учение – когато Христос демонстрира одухотворяване на материята, за да покаже, че може да няма гробница за човека. А е поднесено според философията на очите, че тялото му е гробница. Христос даде тайната – влезе в гробницата и възкръсна, за да каже, че материята може да се одухотворява. И тя е одухотворена, когато Той демонстрира точно това Хермесово начало – цялата богосътворителност.

Не мога да си представя и другата идея – че човекът е пръст, макар и в Библията да пише, че тялото се връщало пръст, а Духът си отивал при Отца. Човек връща една клетъчна система, която го е обслужвала в продължение на години. Пръст ли връща или живот?! Тогава можем да кажем колко живителна е планетата и да разберем символите.

Из „Символите в еволюцията на човечеството“, сп. „Нур“, бр. 1/1999г.