Най-късият път е от Бога до човека,
а най-дългият – от човека до Бога!

Щедростта не може да бъде измерена, тя трябва да бъде понасяна – от нея всеки взима толкова, колкото може да понесе. Тя няма измеримост и с нея можем да си позволим да разгледаме пътя на един не гостенин, а постоянен и вечен, наречен Кундалини – Живот. Според показаната от Небето знайност за нашата готовност, то ни дари с едно ново знание – знанието, което може да се понесе, да се усвои и да се създаде от него трапеза, за да се сбъднат онези думи, които Христос преди хилядилетия каза: Там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях. Пътят на Кундалини!

Това, с което искам да започна, е, че върху тази тема са казани толкова много неща, че не е казано нищо. Защото някои изследователи дори не могат да определят що е Кундалини, за да му се даде характеристика. Някои до такава степен го свеждат до знанието на собствените си възможности, че когато човек прелисти трудовете им, ако въобще научи нещо, ще излезе ужасяващо невеж. Даже и от обясненията на индийските йога-учители, които всъщност съвсем малко знаят. Трагични последици от прохождащи, но накичили се със звание „посветени“, които са поднасяли и продължават да поднасят на света едно полузнание, което е оскърбление.

Безспорно Европа беше държана извън това знание, може би съзнателно, защото все пак това, което създаде скелета на културата ѝ, беше много далече от дълбокото знание на Индия, която остави схема на вътрешния човек. Макар че всичко, което заобикаля след това индийското знание, заедно с индийските махатми, мога да кажа, е далеч от великата тайна. Ако някой някога в хилядилетията е имал будността да знае що е Кундалини и Кундалини е минал от неговия първи център до последния, всички след това преразказват в абсолютно невежество на липсващия им опит и с прибавки – в полусъбуденото си състояние говорят за големите неща. Хиляди томове са написани и между тях едва ли и един е със стойността на това, което един голям посветен някога е имал – събудения Кундалини, и знание за вътрешната схема на човека.

Тази сила толкоз добре е казано (поне от тези, които са знаели що е Кундалини), че може да се нарече събуждане на силата на Змия-огъня. Безспорно този Огън е най-същественото, което човекът притежава, защото за мен това е Диханието на Твореца, Диханието на Отца, към Когото имаме напътено поведение. А щом е Диханието, не е ли Самото Божество у нас? Тогава имаме ли основание да кажем, че човекът е един бог в развитие?! Кундалини дори е Диханието на Онова, Което не можем нито да изречем, нито да квалифицираме, нито да спрем само в образа на Отца като първа ипостас на нашата Троица или като първа ипостас на троица, обаче не единосъщна, каквато ни поднасят индийските, будистките и другите учения. Не, Кундалини е нещо повече. Той в човека е Безпричинната Причина, от Която всичко върви, за да направи това, което се нарича „венецът на природата“.

Но какво е това, което наричаме Безпричинна Причина? Услугата с термин е нещо, което човекът може да понесе, но може ли самата сила да понесе?! Ние ползваме услугата на термини: Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, а всъщност това са прояви на Безпричинната Причина или както индийците казват – Нищото, от Което е всичко, Тъмата, от Която излизат лъчите на Светлината. Тя, Тъмата, е още неразгаданата, тя е чаканото. Носим ли тази тайна в себе си? Да – Кундалини е висшата духовна сила, ако щете, образ на Нищото във всичкото във форма на змия.

Пътят на Кундалини! Какво се оказа (дадено в книга Битие) в идеята за Сътворението? Оказа се, че змията е по-знаеща от Бога! (От там много грешно се разтълмяват известни неща.) Тя рече: Няма да умрете, а ще ви се отворят очите и ще станете като боговете, да знаете що е добро и зло – йерархията на Кундалини в еволюцията! Още тогава е казано, че ще станете богове. Тогава, в идеята на Сътворението, защото именно инволюиращият Кундалини носеше всички тези знания и трябваше да йерархира като създава Духовните вълни, чрез които изграждаме поносимостта за събуждащия се Кундалини.

И така ще се явяват в световната история оракули, сибили, пророци – за да свидетелстват, разбира се, в едни ниски йерархии, но да свидетелстват за наличието на Вечността. Сега, когато тази тайна се знае, ще видите защо мога да твърдя, че няма смърт.

Инволюиращият Кундалини създава идеята за смъртта чрез внесения т. нар. „грях на падението“, а еволюиращият Кундалини чрез възкресението извършва освобождение и дава образа на безсмъртието.

Тогава какво се оказва? Че инволюиращият Кундалини е изграждал подстъпите, чрез които след това пристан ще намери еволюиращият. Така идеята за смъртта ще се окаже илюзорност, защото само Животът е непобедим.

Всичко това липсва в общата култура, в писанията. Различните йогически системи достигат дори до духовна развратност, за да събудят Кундалини. А никой не можа да види, че тази полова енергия, която е работила с милиони години да изгради мозъчната материя, за да се възприемат всички духовни пулсации; която изработи ларинкса, за да се освободим от крясъците; която след това се кондензира, за да прави възпроизводството, е там, в Кундалини. Можем ли да си представим каква тайна носи един ембрион? Всичко! Всичко – в един ембрион!

Не зная дали има по-отговорно знание от това за Кундалини. Страничните информации са до такава степен множествени, че човек трябва наистина да изживее болезнеността да ги понесе в тяхното не дотам величие. Някога школите са създавали предпоставки за малко по-окултно знание, така че посветеният да не се илюзира, че е различен от света. Те са работили, изграждали са личност, която след това трябва да се осъзнае като божественост.

Кундалини е давал огнената сила, кръщението чрез огъня в пътя на безспорния, който няма да изгори в този огън. Затова огън непояждащ е наречен. Непояждащ, но ако неготовият събуди огъня, безспорно ще бъде пояден. Ето защо всички школи са готвели своите питомци за пробуждането му, за изгарянето на онова, което инволюиращият Кундалини е донесъл. Тогава ще разберем, че няма страдание, има развитие; че наистина е била застрашена душевната даденост, когато я е обгръщала материя след материя – мисловна, астрална, етерна, физическа; обгръщана е и безспорно ще се изсипе „проклятие“ над това, което ви лишава от живителността на огнената сила, ще се изживее ужасът, че се умира. Но змията (в книга Битие) добре казва: Не, няма да умрете, но ще се отворят очите ви за добро и зло.

Кундалини има много чакри (санскр. – „колела“) или лотоси, както ги наричат, и съответните им лотосови листенца са дадени. Всъщност това не са никакви листенца, а вибрационността, която създава илюзията за листа. Индийската култура казва, че от лотоса се е родило яйцето, а от яйцето е станало всичко останало… И тя логично трябваше чрез лотоса да покаже всичкото богатство, което носи Кундалини – че има четири листенца в Муладхара, а Сахасрара е наречен хилядолистник, макар че според Ледбитър има не хиляда листа, а деветстотин и шейсет. Аз не зная как са го сложили на микроскоп, но вътрешните очи са по-силни от микроскопа. И идеята за хилядолистника ще си остане властна и потребна. Много потребна, защото логично е да се усилва бдящият и вече събуден Кундалини, да умножава своята излъчна сила и безспорно да увеличава вибрациите.

Много често се възхищавам на Ницше: Между животното и свръхчовека има един мост, който се нарича човек! Този човек трябва да бъде надмогнат. И точно когато човекът се освободи в идеята за свръхчовек, той е това, което нарекохме овладян теогон. Болката на Бога в човека е нещо страшно. Той иска своето освобождаване, защото за човека милиони години е работено, за да се освободи от животното, но и за Бога в човека ще трябва да се работи, за да се освободи от човека. И тогава астралното ясновидство е една добра игра на илюзията на човешкия ум да се удовлетворява, че е чул нещо извънземно. Отдавна човечеството работи с менталните светове и е създало не онази Вавилонска кула, към която се насочиха и Бог ги раздели, за да могат да работят и с другите тела. Това беше поривът на времето: „Дайте всичките си усилия да изградим кула, която да стигне до Бога“, но устремът беше астрален и умът ги раздели! Ще достигнем до положение, когато висшия ум ще употребим, за да може след това пък той да бъде разделен от причинността и така да имаме един непрекъснат вървеж. Това са Духовните вълни; това е Пътят на Кундалини – идея за божественост, която трябва да се осъществи!

В Кундалини има и болката, и възмогата; в него има и кармата, и прераждането. Те в бъдещите културни раси ще спрат. Но сега, когато въплъщението е всеобщо, между раждане и Рождество ще има разлика – Рождеството е за единиците. В Кундалини е свободата да потърсим Бог в себе си и Той да бъде освободен от спомена за човека. Ние не можем да се освободим от живот за Бога, но Бог не трябва да бъде така измъчван в нашата природа. И човек няма да умира – това е тайната на безсмъртието.

Из „Пътят на Кундалини“, сп. Нур“, бр. 2/2000

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Пътят на Кундалини (видео)

Огънят има всеобединителната сила, защото само той носи Целокупния живот – от изворното начало до манифестацията му, наречена Космичното тяло на Бога!

Трябва да преценим, доколко Огънят е гостенин и доколко е просветител. Той може да ни гостува за няколко секунди (тези, които са изпитали пробудата си, знаят), секунди, които са милиони часове; секунди, които са цели епохи; секунди, в които можем да видим всичко! Гостуването е мигновено, но просветлението е вечно! Вечността се крие в това, че в личното си съзнание сме видели цялата си същност! И затова отделните тласъци на Огнеността имат за задача не да променят същността ни (която е непроменяема, тя е Божествена), а да пробудят, да просветлят съзнанието ни, за да се осъзнаем в мигновеността като Вечност – просветление, което никога не може да бъде забравено. Затова често казвам, че понякога една мисъл е достатъчна, да живеете месец, дори година. Дали е било осъзнато, дали е формулирано…, ако човек го усети и само минута дори в съзнанието получи този растеж, това е вече нещо, това е битие. Битие, когато Духът е ваш гостенин (защото домът ви не може да го задържи постоянно) – такава радост все още е наистина изключение.

Това е Огънят, когато чисти, когато дава своето просветление; това е, когато Кундалини мине през вас. Но той знае кога и как. А онези, които искат да го измъкнат, си плащат, защото този огън, жизненият огън е великото благословение. Това е благодат, за която сте работили хилядолетия. Хилядолетия! И в пирамидите от приблизително три–четири хиляди години е намерено житно зрънце, което сега посято, пониква. Ето така в собствената си пирамида, където е приютена душата (както съм казвал, пирамидите са материалният символ на безсмъртието), когато в тази хилядолетна пирамида намерите зрънцето на будността, бъдете уверени, че този огън ще ви съживи, ще ви даде голямото, великото благословение – зрънцето да поникне!

Вълните на Огъня имат и определен ритъм. Една вълна на тотема има определена гамичност, в определен ключ е написана; една вълна на Правдата, една вълна на Любовта – също. Те си имат специален ритъм. И оня, който познава великите закони, по този ритъм разбира едно дете в коя още песен – майчина или небесна – го люлеят и му пеят. Той знае кое дете е в люлката на Правдата, кое е в стоялката на Любовта и кое е тръгнало в пътя на Мъдростта. Този е ритъмът на Огъня, на божественото отношение към света. Това е ритъм, с който може да определите вашия брат, вашия баща в коя духовна вълна се намират. И тогава има ли нещо чудно, че по аурата можете да разчетете човека? Ето ритъма на Огъня, в който е работено хилядолетия, с който се е чертала нашата битиейност. И затова, когато посветеният види дадена аура, казва: „Този е там, той си е старозаветник“ (както рече Христос: „варосана гробница“), „онзи е друг“. И затова едни от учениците Му ще бъдат питащи Го: Покажи ни Бога и тогава всичко Си ни дал; други: Дай да видя раните Ти… Не, няма да погинеш, аз ти казвам… А Той се смее: О, неверници. Всичко е от вълната като определен ритъм – мажорен, минорен; симфоничен, одичен, ораториен…

Огънят е ритъм, на който са написани великите симфонии на сферите, за които говорят тайните учения! И ухото на великия слуша. Един Орфей рече: Тонът е всичко; един Питагор рече: Числото е всичко; Христос рече: Отец Ми е всичко, а Любовта е средство, за да станете Синове на Отца! Всеки трябва да познае тази музика на Божественото в себе си, за да се търси в Единосъщието, да се потърси чрез най–същественото, за което казах – развитие на съзнанието! Това е и целта на духовните вълни – чрез пробудата да се развива и расте съзнанието, докато се осъществим в усилието си за Единосъщие (така добре изразено в догмата за Троица Единосъщна). А Духът е даден точно за това. Той е, който излива духовните вълни, а те са, които трябва да докоснат съзнанието ни, които трябва да ни единят с Него! Проблемът е в това кой огън как го владеем, с какво съзнание. И трябва човекът да притежава пламенна звучност, както посветените го наричат, специално разположение, с което усвоява и осъзнава ритъма на Огъня в симфонията на сферите. Именно тази пламенна звучност е, която създава вътрешната ни сигурност, за да кажем, че имаме доверие в даден човек, че имаме мярка за позволено и мярка за познание. И затова Христос казва на учениците Си: Не вие ме избрахте, а Аз вас (макар че им се скарва понякога). Това е мярката, това е доверието, това е ритмичната група, това е огненият знак, който носят.

Ето този ритъм – ритъмът на Огъня е, който ни свързва с Космоса, защото ние сме Космични деца. Ритъмът е, който дава и пространствения огън. А това е много реално. Човек дори със земните си очи в даден миг на самозабрава вижда пространствен огън. Той е частица от възможно усвоимото като Светлина, която усилва нашата човешка същност със своя Родител – това, което е единосъщие – когато се усилва същността ни, а не когато расте съзнанието ни.

Така че не може да се говори за чудеса, а за истини, защото беше истина Аз съм хлябът небесен! Истина е! И всеки, който може да си вземе трохичка от този хляб, от това учение, което даде Христос, безспорно, става Син – Син Човеческий и Син Небесен.

Из „Огън и Светлина“, сп. „Нур“, бр. 3/94

Фотография: Борислав Златков