За молитвата “Отче наш”

Молитвата е Диханието,
вложено в човека за единението му с Бога!

Молитвата „Отче наш“ е посочена от евангелистите Матей – глава 6, стихове 9-13, и Лука – глава 11, стихове 2-4. Още през 1956 година в текста: „и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“, направих следната корекция:

„…избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение.“

Защото може ли Бог да те изкушава и след това да ти прати Избавител?! Направената корекция снема от човека това бреме. Тя отваря път на лъча на Светлината, затулен вследствие преиначаване на оригиналната молитва; вследствие милиардите повтаряния от милиарди уста на грешния текст. Така молитвата наистина става подтик към Небето – идея за единение с Бога!

По-късно намерих доказателство на прозрението си за погрешността на известния текст на Молитвата на Любовта. Това е в Съборното послание на св. ап. Иаков – глава 1, стих 13, където се казва: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого.“

През 1957 година протестирах и пратих писмо по този въпрос до най-висша инстанция – Светия Синод, но отговор не последва…

В новата Молитва – Молитвата на Мъдростта, вместо прости ни…, поискахме: Научи ни живи да бъдем в Тебе…

Сменихме и това не само да искаме: насъщния ни хляб, дай ни днес, защото хлябът ще си го вадим сами, а благословът е Негов! И затова Христос рече: Не само с хляб ще се живее (когато отиде в пустинята на Изкушението да победи чудото). Той не каза, че и без хляб ще се живее, но не можеш да станеш жертва на хляба. Това измерение вече го носим като култура на Мъдростта. Защото светостта на хляба е в измерението може ли да пожертвате едно тяло, което след това в преобрат става великото тайнство на Причастието!

Молитва на Мъдростта

Отче наш!
Да се свети името Ти;
да прииде царството Ти;
да бъде волята Ти!

Научи ни
живи да бъдем в Тебе –
светли в Дух и душа,
целомъдрени в мисъл и тяло
и със събожническо служение
към всяко боготворение!

Ти си сега
и във всички времена!

Амин!

Из “Молитвата – Същност и Свещеност”, сп. “Нур”, бр. 0/2006


Обръщение на Сдружение “Общество Път на Мъдростта” по повод искането на Папа Франциск за промяна в Господнята молитва:

До Негово Светейшество Папа Франциск
До Негово Всесветейшество Вселенския Патриарх Вартоломей І
До Негово Светейшество Българския Патриарх Неофит

С радост подкрепяме направеното от Негово Светейшество Папа Франциск предложение да бъде коригирана грешката в молитвата „Отче наш“, оповестено от световните медии. Радостта ни е породена от факта, че по този начин ще бъде снето от човека натрапеното бреме, че Бог може да изкушава, повтаряно милиарди пъти от милиарди уста.

Във връзка с това поставяме на Вашето внимание следното:
„Бог не може да ни изкушава“, казва богословът и философ Ваклуш Толев (1923-2013). И той, още преди 60 години, предлага следната корекция в текста на молитвата „Отче наш“: „…избави ни от лукавия, за да не изпадаме в изкушение“ вместо „…и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия“.

Ваклуш Толев посочва и доказателство за погрешността на всеизвестния текст на Молитвата. В Съборното послание на св. ап. Иаков – глава 1, стих 13, се казва: „Никой, кога е в изкушение, да не казва: Бог ме изкушава; защото Бог се от зло не изкушава, а и Сам не изкушава никого“.
Още през 1957 г. Ваклуш Толев праща писмо по този въпрос до главата на Светия Синод на Българската православна църква (по онова време Негово Светейшество Патриарх Кирил) – писмо, останало без отговор. Всичко това е отразено в авторското списание на Ваклуш Толев – списание „Нур“: брой 2/1993; Сборник/2000; Панорама/2006.

Ваши Светейшества!
Ваше Всесветейшество!

В своята тревога и отговорност към духовния просперитет на човечеството призоваваме: нека за целия християнски свят се направи тази необходима промяна в молитвата „Отче наш“!
Това е също толкова важно, колкото необходимостта всички християни да честват Деня на Възкресение Христово в един ден и в един глас да произнесат: Христос Воскресе! И този ден да бъде в седмицата, включваща истинската дата на Възкресението – 8 април, което Ви предложихме в писмо от м. юни 2016 г.

СДРУЖЕНИЕ „ОБЩЕСТВО ПЪТ НА МЪДРОСТТА“ – БЪЛГАРИЯ

Лозето иска мотика, а не само молитва

„Страдащият от империл трябва да си повтаря: всичко е прекрасно!“
(Агни Йога, 15)

Тези формули са ги давали във всички векове. Това са воденичките на Бодисатвите – въртите си ги и си пеете молитвичките; това е онази вързеница „Господи, прости; Господи, прости…“ – и става баналност. Вижте, да се повтаря, има една опасност, автогенното внушение трябва много размерно да се прави. Да не стане така, че вашата външна мисъл, която повтаря една формула, да затъпи пробудността на Духа, да си остане човек цял живот само с фразата „всичко е прекрасно“ и да се лиши от зрението за непрекрасното. Това е ужасът – определената фраза да не стане по-силна от вътрешната мотивировка за промяна и да чакате с една автогенна формула да си направите света прекрасен…  

Светът не може да стане прекрасен, като му казваме, че е такъв, а трябва да го направим прекрасен

Затова е Еволюцията, затова е Карма Йога – деятелността. Затова на едно място в Агни йога пък друго е казано: Не отивайте в монашество, където не правите деятелност и броите само мънистата.

Когато се говори върху тези неща, трябва да се прави пълната преценка. Много от йогическите школи упражняват повторението, но само с повтарянето, че светът е прекрасен… Българската поговорка казва много просто (без да отрича църквата): „Лозето иска мотика, а не само молитва.“ Този, който отива да си копае лозето, ще си направи молитвата, но молитвата няма да му задвижи мотиката! Ще я хване с двете си ръце и ще изкопае лозето, ако иска да бере грозде.

 Из тълкувания на Агни Йога, списание “Нур”, брой 6 от 1993 г.