Денят на Петдесятница е най-добрият свидетел за непобедимостта и обективността на идеята за безсмъртието. До Неговото осеняване те (апостолите) пак са били безсмъртни, но в едно царство на знание, което не е минавало повече от очите. В деня на осенението от Светия Дух те са пак безсмъртни, но със знанието, че душата им е благословено осенена от провиденцията, която дава свобода от очите на телесното знание и дава истина за бъдещето.

Тази провиденция е вашето всекидневие. Вие трябва да я сложите в душата си, нея трябва да чакате. И тогава всички можем да кажем, че сме готови за една своя петдесятница. А тя е неизбежна. И всеки ще я получи. И всеки може да я получава. Това не изключва оная всеобща Петдесятница, която като всемирно искане предназначава за всемирно служение на една нова Духовна вълна. Но това не изключва всеки в своята горница да има и своята петдесятница.

Нека всеки има своята достойна и честита Петдесятница! Нека всеки получи своя огнен език! Нека всеки има своята Йордан и своя гълъб на Духа, който го призовава към служение! Ние трябва да поискаме огнените езици на благовестието, невидими за човечеството, зрими за нашата духовност и предназначение, да гостуват на човека, който е бог в развитие.

Из „Задушница, Петдесятница, Свети Дух„, списание „Нур“, бр. 3 от 1993 г.