Школата – бдение за знание (видео)

Видеозапис на Слово на Ваклуш Толев на тема “Школата – бдение за знание”, изнесено на 4 Август 2003 г. в Родопа планина, Студенец.

Седемте Лъча на еволюцията

Седем лъча ни развиват като духовност и социалност,
като култура и цивилизация.

Седемте лъча на Еволюцията е тематика, която хилядолетията не могат да изчерпят, защото различни йерархии се докосват до езотеричното знание и следователно в различни нюанси е правено това знание достояние на човечеството. А човекът като един бог в развитие все повече се обожествява, все повече влиза в тайната на Сътворението и с тази велика тайна, осъзнато или неосъзнато, живее. Ние имаме една вибрация – лъч на знание от космичната Цялост, а древността беше казала, че човекът е микрокосмос и може да бъде единство с макрокосмоса! Затова даденото от всички космогонии и теогонии е не само знание за светоустройството, а и ръководство за овладяването му.

В акта на Сътворението, откъдето трябва да започнем, стоят две доктрини. Едната е на видимостта, на очите, т.е. доктрината на екзотеричното – следствие от това, че човекът е направен от Всемирната плът и носи всички космични вибрации. Втората е доктрината на сърцето, която е съставка от доктрината на езотеричното. Доктрината на сърцето идва от Диханието. Диханието е чистата Божественост – Божията воля, персонално приложена в лъч. Само то е на Сътворителя и затова му е в подчинение човешкият дух.

Действащите сили след Сътворението ни изграждат от първичния усет за ориентиране, от несъзнатата и неприложно съзнатата воля, която пулсира в кристала, до съвършения човек. Те събуждат чувството на признание на вложеното, което освен в проявата на образ, носи пулсация и енергии на подобие – Да сътворим човека по Наш образ и Наше подобие. Образът е видимото (доктрината на очите), взетото от цялата планетна плът, характеризираща божеството, а подобието се крие (доктрината на сърцето) в Диханието. То е вложеният в човешката еволюция Бог – вложен, за да Го осъществим. Затова Адам и Ева слизат на земята да работят за Божиите дела в човека, затова те ядат ябълката и стават като богове, които знаят що е добро и зло.

Търси се равновесието между Дух и Материя, за което най-велик принос дава Христос. Той – роденият, работи в Адам – сътворения. Това е Мировата цялост! Но как тя, Целостта, слиза в човека, как Божествените енергии работят в него? Именно чрез седемте лъча за развитие на човечеството. Те са:

Лъчът на Жизнелюбието
Лъчът на Молението
Лъчът на Проницанието
Лъчът на Предсказанието
Лъчът на Доктрината
Лъчът на Целостта
Лъчът на Делотворството

Във всички окултни школи има едно особено отношение и признание на т. нар. „свещена седмица“. Седем са лъчите на еволюцията, седем тела носим, седем са дните, в които светът е сътворен, седем са коренните духовни раси, всяка от които има по седем свои подраси, седем са сферите на великата космична музика. Седем са струните и в лирата на Хермес, предадена на Аполон, с която след това Орфей омайва света и укротява животните в себе си. Тук може да се постави въпросът дали на дадена от седемте планети, от седемте коренни раси влияе определен лъч, или всеки лъч във всяка една от тях работи.

За да изясним проблема и да направим паралел между източното и западното схващане, ще се спрем на теорията на тибетския махатма Джуал Кхул, който счита, че има едно взаимодействие между седем свръхкосмични лъча. Те работят още в първичния свят (и това е логично), за да бъде подготвена материята, от която след това човек ще трябва да се изведе до божество. Знаем, че тайната на инволюцията бе да се яде плодът на знанието, за да се стигне до материята – затова материята не трябва да бъде отричана, а одухотворявана! В тази тайна ние сме приготвили всичките свои тела и във всяко едно от тях работи не отделен лъч, а седемте във взаимност.

Според Джуал Кхул животът в Слънчевата система е едно продължение на взаимността на мощните космични лъчи и тази взаимност дава творческите енергии. Това е едно потвърждение на тезата ми за духовните вълни, които разделят живота на човечеството, но не на исторически периоди, както Джуал Кхул казва. Какво значи „исторически период“? Може и един ден от историята да е достатъчен, за да направи период – ден като този, в който Сътворителят рече: Fiat lux, т.е. Да бъде светлина!

Взаимността на седемте лъча е основен мотив в Еволюцията.

Всеки лъч е в хармония с Космоса. Питагор извежда числото и чрез него обосновава единството на Бог, Природа и Човек; Орфей извежда нотата и мотивира света върху ритъма… Но тези, които ни поднасят само една доктрина, не могат да дадат цялата истина. Не отделният лъч, а всички заедно имат присъствие! Доминантата на даден лъч не е свидетелство, че другите не работят. Човек в даден живот е под влиянието на конкретна зодия, но това в никакъв случай не значи (особено според теорията на прераждането), че и в другите животи все в този знак е бил, иначе не би имал душевно богатство. Всеки от нас носи всички зодии, всички планети, всички лъчи! Кое доминира и за какво сме предназначени в даден откъс от историческото време – това е нашата характеристика и биография.

Из “Седемте Лъча на еволюцията”, сп. “Нур”, бр. 5/1995

Пътят на Кундалини

Най-късият път е от Бога до човека,
а най-дългият – от човека до Бога!

Щедростта не може да бъде измерена, тя трябва да бъде понасяна – от нея всеки взима толкова, колкото може да понесе. Тя няма измеримост и с нея можем да си позволим да разгледаме пътя на един не гостенин, а постоянен и вечен, наречен Кундалини – Живот. Според показаната от Небето знайност за нашата готовност, то ни дари с едно ново знание – знанието, което може да се понесе, да се усвои и да се създаде от него трапеза, за да се сбъднат онези думи, които Христос преди хилядилетия каза: Там, където двама души са в Мое име, Аз съм при тях. Пътят на Кундалини!

Това, с което искам да започна, е, че върху тази тема са казани толкова много неща, че не е казано нищо. Защото някои изследователи дори не могат да определят що е Кундалини, за да му се даде характеристика. Някои до такава степен го свеждат до знанието на собствените си възможности, че когато човек прелисти трудовете им, ако въобще научи нещо, ще излезе ужасяващо невеж. Даже и от обясненията на индийските йога-учители, които всъщност съвсем малко знаят. Трагични последици от прохождащи, но накичили се със звание „посветени“, които са поднасяли и продължават да поднасят на света едно полузнание, което е оскърбление.

Безспорно Европа беше държана извън това знание, може би съзнателно, защото все пак това, което създаде скелета на културата ѝ, беше много далече от дълбокото знание на Индия, която остави схема на вътрешния човек. Макар че всичко, което заобикаля след това индийското знание, заедно с индийските махатми, мога да кажа, е далеч от великата тайна. Ако някой някога в хилядилетията е имал будността да знае що е Кундалини и Кундалини е минал от неговия първи център до последния, всички след това преразказват в абсолютно невежество на липсващия им опит и с прибавки – в полусъбуденото си състояние говорят за големите неща. Хиляди томове са написани и между тях едва ли и един е със стойността на това, което един голям посветен някога е имал – събудения Кундалини, и знание за вътрешната схема на човека.

Тази сила толкоз добре е казано (поне от тези, които са знаели що е Кундалини), че може да се нарече събуждане на силата на Змия-огъня. Безспорно този Огън е най-същественото, което човекът притежава, защото за мен това е Диханието на Твореца, Диханието на Отца, към Когото имаме напътено поведение. А щом е Диханието, не е ли Самото Божество у нас? Тогава имаме ли основание да кажем, че човекът е един бог в развитие?! Кундалини дори е Диханието на Онова, Което не можем нито да изречем, нито да квалифицираме, нито да спрем само в образа на Отца като първа ипостас на нашата Троица или като първа ипостас на троица, обаче не единосъщна, каквато ни поднасят индийските, будистките и другите учения. Не, Кундалини е нещо повече. Той в човека е Безпричинната Причина, от Която всичко върви, за да направи това, което се нарича „венецът на природата“.

Но какво е това, което наричаме Безпричинна Причина? Услугата с термин е нещо, което човекът може да понесе, но може ли самата сила да понесе?! Ние ползваме услугата на термини: Бог Отец, Бог Син, Бог Свети Дух, а всъщност това са прояви на Безпричинната Причина или както индийците казват – Нищото, от Което е всичко, Тъмата, от Която излизат лъчите на Светлината. Тя, Тъмата, е още неразгаданата, тя е чаканото. Носим ли тази тайна в себе си? Да – Кундалини е висшата духовна сила, ако щете, образ на Нищото във всичкото във форма на змия.

Пътят на Кундалини! Какво се оказа (дадено в книга Битие) в идеята за Сътворението? Оказа се, че змията е по-знаеща от Бога! (От там много грешно се разтълмяват известни неща.) Тя рече: Няма да умрете, а ще ви се отворят очите и ще станете като боговете, да знаете що е добро и зло – йерархията на Кундалини в еволюцията! Още тогава е казано, че ще станете богове. Тогава, в идеята на Сътворението, защото именно инволюиращият Кундалини носеше всички тези знания и трябваше да йерархира като създава Духовните вълни, чрез които изграждаме поносимостта за събуждащия се Кундалини.

И така ще се явяват в световната история оракули, сибили, пророци – за да свидетелстват, разбира се, в едни ниски йерархии, но да свидетелстват за наличието на Вечността. Сега, когато тази тайна се знае, ще видите защо мога да твърдя, че няма смърт.

Инволюиращият Кундалини създава идеята за смъртта чрез внесения т. нар. „грях на падението“, а еволюиращият Кундалини чрез възкресението извършва освобождение и дава образа на безсмъртието.

Тогава какво се оказва? Че инволюиращият Кундалини е изграждал подстъпите, чрез които след това пристан ще намери еволюиращият. Така идеята за смъртта ще се окаже илюзорност, защото само Животът е непобедим.

Всичко това липсва в общата култура, в писанията. Различните йогически системи достигат дори до духовна развратност, за да събудят Кундалини. А никой не можа да види, че тази полова енергия, която е работила с милиони години да изгради мозъчната материя, за да се възприемат всички духовни пулсации; която изработи ларинкса, за да се освободим от крясъците; която след това се кондензира, за да прави възпроизводството, е там, в Кундалини. Можем ли да си представим каква тайна носи един ембрион? Всичко! Всичко – в един ембрион!

Не зная дали има по-отговорно знание от това за Кундалини. Страничните информации са до такава степен множествени, че човек трябва наистина да изживее болезнеността да ги понесе в тяхното не дотам величие. Някога школите са създавали предпоставки за малко по-окултно знание, така че посветеният да не се илюзира, че е различен от света. Те са работили, изграждали са личност, която след това трябва да се осъзнае като божественост.

Кундалини е давал огнената сила, кръщението чрез огъня в пътя на безспорния, който няма да изгори в този огън. Затова огън непояждащ е наречен. Непояждащ, но ако неготовият събуди огъня, безспорно ще бъде пояден. Ето защо всички школи са готвели своите питомци за пробуждането му, за изгарянето на онова, което инволюиращият Кундалини е донесъл. Тогава ще разберем, че няма страдание, има развитие; че наистина е била застрашена душевната даденост, когато я е обгръщала материя след материя – мисловна, астрална, етерна, физическа; обгръщана е и безспорно ще се изсипе „проклятие“ над това, което ви лишава от живителността на огнената сила, ще се изживее ужасът, че се умира. Но змията (в книга Битие) добре казва: Не, няма да умрете, но ще се отворят очите ви за добро и зло.

Кундалини има много чакри (санскр. – „колела“) или лотоси, както ги наричат, и съответните им лотосови листенца са дадени. Всъщност това не са никакви листенца, а вибрационността, която създава илюзията за листа. Индийската култура казва, че от лотоса се е родило яйцето, а от яйцето е станало всичко останало… И тя логично трябваше чрез лотоса да покаже всичкото богатство, което носи Кундалини – че има четири листенца в Муладхара, а Сахасрара е наречен хилядолистник, макар че според Ледбитър има не хиляда листа, а деветстотин и шейсет. Аз не зная как са го сложили на микроскоп, но вътрешните очи са по-силни от микроскопа. И идеята за хилядолистника ще си остане властна и потребна. Много потребна, защото логично е да се усилва бдящият и вече събуден Кундалини, да умножава своята излъчна сила и безспорно да увеличава вибрациите.

Много често се възхищавам на Ницше: Между животното и свръхчовека има един мост, който се нарича човек! Този човек трябва да бъде надмогнат. И точно когато човекът се освободи в идеята за свръхчовек, той е това, което нарекохме овладян теогон. Болката на Бога в човека е нещо страшно. Той иска своето освобождаване, защото за човека милиони години е работено, за да се освободи от животното, но и за Бога в човека ще трябва да се работи, за да се освободи от човека. И тогава астралното ясновидство е една добра игра на илюзията на човешкия ум да се удовлетворява, че е чул нещо извънземно. Отдавна човечеството работи с менталните светове и е създало не онази Вавилонска кула, към която се насочиха и Бог ги раздели, за да могат да работят и с другите тела. Това беше поривът на времето: „Дайте всичките си усилия да изградим кула, която да стигне до Бога“, но устремът беше астрален и умът ги раздели! Ще достигнем до положение, когато висшия ум ще употребим, за да може след това пък той да бъде разделен от причинността и така да имаме един непрекъснат вървеж. Това са Духовните вълни; това е Пътят на Кундалини – идея за божественост, която трябва да се осъществи!

В Кундалини има и болката, и възмогата; в него има и кармата, и прераждането. Те в бъдещите културни раси ще спрат. Но сега, когато въплъщението е всеобщо, между раждане и Рождество ще има разлика – Рождеството е за единиците. В Кундалини е свободата да потърсим Бог в себе си и Той да бъде освободен от спомена за човека. Ние не можем да се освободим от живот за Бога, но Бог не трябва да бъде така измъчван в нашата природа. И човек няма да умира – това е тайната на безсмъртието.

Из “Пътят на Кундалини”, сп. Нур”, бр. 2/2000

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:

Пътят на Кундалини (видео)

Карма и прераждане в Духовните вълни

Слово на Ваклуш Толев на тема “Кармата и прераждането в Духовните вълни”, изнесено на 20 октомври 1998 г. в гр. Казанлък, Дом на културата “Арсенал”.