Смъртта е най-големият ни приятел, защото свидетелства за безсмъртие

Тайната на смъртта е безжалие, еволюция, Единосъщие!

За смъртта човечеството има много скръб и възхвала – химни на възхвала, колкото и необичайно да звучи; скръбни песни, колкото и утешително да звучи. И достатъчно е голям светът, в който нагледността е безспорна – живот и смърт!

Бих казал, че няма по-голям приятел от смъртта, но приятелство с нея няма! Защото нейната тайна е безсмъртието, но нейната сила е безжалието. А каква беше фразата ми – че природата е безжалостна (човекът е жесток). Ето къде е изворът на безжалието на смъртта.

Силата на смъртта е безжалието;
съзнанието на смъртта е отговорност пред еволюцията;
метафизиката на смъртта е служение за Единосъщието!

Иначе ще намерите какви ли не идеи по разни книги и в разни учения: колко много от къделята на смъртта и безсмъртието са навъртяни нишки, та дори три парки ще ви решават чрез съдбата смъртта (ножицата ще ви отреже конеца на живота); имате и адес, преизподня; имате рай, царства Небесни…

Смъртта е най-големият ни приятел, защото свидетелства за безсмъртие! А всички плачат от нея, въпреки че тя е дала знаци за безсмъртността. Щом в адес може да влезе някой и оттам дори да си изведе своята Евридика…! Значи свидетелства ви се, че има задгробен живот. Сложена е обаче и геена огнена… Всичко това е имало за задача едно: в нейната сила наистина да се натрапи безжалието. А понеже ние го констатираме – смърт може да констатира само човекът! – какво я направихме? Жестокост. И най-страшното е, че са пратени хората в преизподня. Едва ли си има хабер природата изгражда ли или не преизподни, но човечеството го каза – там, в геената огнена! Ужас…

Действително смъртта може да бъде определена единствено от човека. Другите царства минават в сънност, но смъртта не е за тях тази сила, която вие може да определите. И понеже човекът я констатира, ще намерите и девет кръга на ада, които пък измисли Данте (на когото ръкопляска целият Ренесанс)! Добре поне, че остави едно междинно поле, за да се качите и в рая…

Христос обаче не говори за рай – говори за царства Небесни. Тази разлика трябва да се научим да правим. Той нещо повече казва дори. Докато Данте умножава кръговете на ада, Христос преди него посочва: Има много жилища в царството Небесно. Много жилища! Понеже Христос е посветен, Той знае, че има жилища в Астрала, в Ментала, жилища в Причинния свят – нагоре, нагоре… И затова, когато идва химнът на скръбта, има и химни на възхвалата. Защото в края на краищата какво е „Христос воскресе из мертвих, смертию смерт поправ и сущим во гробех живот даровав“, не е ли химн на възхвалата, че смърт смъртта победи?

Из “Безсмъртието, или смъртта като сила, съзнание и метафизика”, сп. “Нур”, бр. 3/2004

Копнежът отваря врати, тъгата пуска завеси

Въпрос: Тъгата полезна ли е за духовното избистряне на личността?
Отговор: Някога казах: Вместо да тъгувате, копнейте! То е по-доброто и то е, което може да ви свърже с отвъдното. Не тъжете! Като се правите на тъжни, плачете. А Христос беше казал: Кога постиш, що се правиш на намръщен, на измъчен? (Марко 6:16)

Така че вместо да тъгувате, копнейте. И това съм го казвал официално на всички погребения, където трябваше да изпращам скъпи хора, и далечни. Вижте, най-лесното е да ги разплача: „Какъв човек губите!“ – и да ревнат там… Не, не, не! Казвам: „Защо плачете и го смущавате? Копнейте и влезте във връзка с него, той ви чака!“ Това е тайната, това е да не отречеш безсмъртието и да намериш начин да контактуваш. А не да тъгуваме!

Друго е умилението, вътрешното съсредоточване, което много често ви прави меланхоличен. Защо? Защото ви няма разсъдъка, а има ви духовността. Това е другата страна.

Из “История на религиите”

Смъртта като благодат

Между съществуване и живот има много голяма разлика. Съществуването оставя един особен знак – съдбата. Тя дава поведението умиране, но не дава смърт. Умирането е култура на вегетацията, то няма трайност, докато смъртта носи антитезата безсмъртие. Умирането е еволюция и карма, а смъртта е одухотворяване и безсмъртие! Малко хора са могли да направят смърт – сега хората по-скоро умират. Смъртта е творческата ръка за неизбежността безсмъртие! Физиологията у нас, обаче, трябва да умира, за да минава през еволюционните стадии.

Смъртта е най-голямата благодат, която човечеството притежава, защото само човекът е получил Дихание – само той има Кундалини и само той може да има смърт. Никое друго същество няма смърт – имат умиране. Така идеята за сътворението ни е съпридружена с преобраз – Животът има преобраз, наречен смърт! Тя е поведение на индивидуализираната духовност. Ние трябва да разберем, че нашата реалност е преходна – умираме като човеци, но никога не можем да умрем като Богове!

Статика в живота няма! Идеята за раждането свидетелства за живот и не може умирането да изчерпи живота, щом смъртта създава безсмъртие. Така че идеята да умрете е потребност на съществуването ви, а идеята да направите смърт е да увенчаете безсмъртието си! Умирането обслужва еволюцията, безсмъртието обслужва Свободата!

Из “Беззаветен Завет”