Въпрос: На 31 юли за пръв път празнуваме Ден на събожника. Каква е стратегията на този празник?

Отговор: Събожничество е свобода от планетно поданство. Събожникът не е душевна валентност, а духовно единосъщие, аналогична същност на Син Божий.

Смисълът на празника е свобода от Себе си – като плът, мисъл и душа, заради духовното единство на човека бог в развитие – Син Човешки и Син Божий!

Из списание „Нур“, бр. 2/2009 г.

Афоризми

• Събожникът е същност от Същността!
• Събожникът е единство – съ-плът и съ-Дихание, родени из благодатта на Сътворителя.
• Събожник е първият свидетел на пра-Божествеността ни.
• Всеки човек е същност от Бога – затова е не събожественик, а събожник.
• Признанието на събожника е признание на Първородителя.
• Събожникът е вътрешният лик на Бога.
• Събожникът е Бог, Когото търсим в себе си, изведен в лицето на другия!
• Събожник е себесъзнание, че изграждаш Бога в себе си и че Той в даден момент ще се Себеиска!
• Събожникът е защита на Човешката божественост чрез Божията човечност.
• Събожничеството е сътрудничество не като качество, а като същност.
• Събожничеството не е морална идея, а култура – моралът еволюира, събожникът се осъществява.
• Валентността събожник вгръща човечеството в единство.
• Събожник не е символ, а духовна отговорност – събожничеството е прицел на общност и Път.
• Събожникът е духовният и социалният стълб в храма на Мъдростта!
• Събожникът е сакрална революция!
• Събожникът е изведена Богоподобност – освободената свещеност.
• Събожникът има само един дълг: Служение без Себе си.
• Събожникът е бъдната Мирова присъственост човекът бог в развитие.
• Събожникът е търсената вродена потреба за Единосъщие.
• Връхната дреха на Сътворителя е събожникът.
• Събожникът е себе-Творец и съ-Сътворител!

Из списание „Нур“, бр. 1/2009 г.

Още по темата

Идеята събожник влиза в историята на човечеството

Събожникът – същност на Учението на Мъдростта

Враждуването изхабява човека

На 31 юли Общество Път на Мъдростта чества Денят на Събожника

Идеята, която Учението Път на Мъдростта изведе от хода на човешката история, това е, че хората, преди да имат олтар, имат единство между събудена отговорност за душевност и признание на Всевластност. Не е проблемът само за молитва, а за чувството на отговорност дори когато човек взима своя обяд, своята вечеря… Това е събудена отговорност, за да може да се даде признателност. Признателност към Висшето, която още първият човек, когато завали дъжд, е показвал. Тази признателност е първата искрица да имате общественото име, което ви осветява – събожници!

Трябва наистина да се даде идея за единство, заради която предшестващите религии говорят за братство. Но идеята за братството е по кръв, не по духовност.

Събожникът е духовното светилище на венчания човек – бог в развитие!

Ако я няма идеята за човека бог в развитие, не може да се утвърди общество от събожници, които имат не кръвно родство, а духовното единство.

Идеята за събожника трябва да бъде изчистена не само в приложна воля на онези, които приемат събожничеството, не само в признателна молитвеност; тя не е онова, което за съжаление не бива да го правят духовните общества – битка за надмога. Нима Кръстоносните походи са красота на религиозната огърленост? Нима са красота?! А пък този, който се върне от бойните полета, получава ордени… Тази конфликтност, тази двойственост в битието на човечеството е приложена от онези, които са водили – а това е недостойнство.

Трябва много изчистена не коленопреклонност, не ако щете дори и светия хляб да ядете, не! Ако не ядете свещеното Слово, което може да ви направи събожници, а не религиозни, вие ще направите и грешни стъпки…

Събожничеството не се дължи на религиозното съзнание, а на събудените кълнове на Знанието!

За първи път в историята на човечеството влиза понятието събожник, влиза в дневника на Знанието. Но кой ще каже откога е започнал човекът? Колко хилядилетен е? И тогава защо тази идея – съдба, взела та си направила место в ръката на човека? Откъде дойде тя, тази нахалница – Фатума? От Древна Гърция ли? Но те си стоят на едно непрозрение. От Древен Рим ли? Правото – да, но другите му неща са само смешки. Попитайте се откъде дойде съдбата и кога сте били наречени „човеци“, кога „индивиди“, кога „същества“? Науката си пъпли… Ето, сега тепърва влиза идеята събожник.

Божествата са изобретение на човека!

Вземете и гръцката митология, и другите митологии – на кого бяха потребни? На себе си ли? Но вие вече имате решение на тази задача – събожник.

Из „Откриване на учебната 2013/14 г.“, списание „Нур“, бр. 1 от 2014 г.