Афоризми за Съдбата

Съдбата е зов на божествеността!

  1. Съдбата е присъствие между вечност и преходност!
  2. Съдбата не е същност, а е енергия и услуга на еволюцията.
  3. Съдбата като господство е минало, като духовна зрялост е бъдеще.
  4. Съдбата е съчетание на съществуване, карма и прераждане.
  5. Съдбата е преход в пътя към Вечното!
     
  6. Съдбата е тласък в развитието под импулсите на материалното!
  7. Съдбата тика човека, но той прави нейните коловози.
  8. Съдбата е и тласък, и спирачка.
  9. Съдбата като предназначение може да спре изпълнението на кармата като задължение.
  10. Съдбата е подчинена на еволюцията, не еволюцията – на съдбата!
     
  11. Съдбата се кове от законите на съвестта!
  12. Гласът на съдбата е съвестта, ехото на съдбата – култура на страха.
  13. Гласът на съдбата дава енергия за възход, ехото на съдбата слага верига.
  14. Съдбата прави човека зависим, за да го йерархира.
  15. Съдбата се храни в еволюцията до себенихилацията си във Възкресението!

Из подготвяната за печат книга „Мъдростта в скрижали“ на Ваклуш Толев

Какво иска Бог, какво чака човечеството и какво позволява Съдбата

Ето какво сам в себе си човекът трябва да поиска:

Дай ми отговорност за това, което Бог иска, Човечеството чака и Съдбата позволява!

Не може този, който е в пътя на теогонията, да не знае какво иска неговото Божество.

Какво иска Бог от нас? Бог иска Неговите синове в бъднината да не бъдат съдени. Не заради това, че те не могат да понесат страданието, не заради това, че нямат мощ да направят Възкресение. А защото великата битка да не бъдат съдени синовете на Бога е не битката за човека, а за свободата на Бог в човека! Не посягайте на своя Бог – това иска Той от нас. Трябва да освободим просторност за прощение, но не защото няма какво да бъде съдено, а защото прозираме, че този, когото съдим, е бъдещ Бог!

Какво чака Човечеството? Осъзнало еволюцията си, то чака да бъде научено да възкръсва! В своя първи усет за себезащита, в своите правила за взаимност, в своите храмове, които руши без жалост и изгражда нови, то се учи на възкресение. Отделни негови божества са възкръсвали, но доктрината на Възкресението само Христос дава. Той дава идея за прощение и блян на бъдещето. Този блян – Възкресението, Духовната вълна на Мъдростта трябва да направи реалност!

Какво позволява Съдбата? Позволява от стадното мислене да се прерасне в лична отговорност – позволява да се види човекът велик. Съдбата ни позволява най-същественото – да имаме минало. Но в това минало и в пътеките на бъдещето тя оставя един закон – закона на развитието. Тогава необходимо е да осмислим и да ползваме това, което Съдбата ни е позволила – битка за одухотворяване на материята, за надкрачване на миналото. Съдбата позволява йерархия на знанията, йерархия на посвещенията, йерархия на Духовните вълни!

Из списание “Нур”, бр. 1/2011, “Върху Посланията на Планетния Логос, шести период”

Съдба и карма

Съдбата е нещо, което е много по-цялостно от отделния кармичен момент; кармичният момент е само част от битието. Много малко успяват в един живот да изплатят миналата си карма и да не направят нова. Ленивите казват: „Такава ми била съдбата…“ Но какво рече Христос: Вземи си кръста и тръгвай. Защото кармата е активност и отговорност. Никой не може да направи на някого съдба по-лоша от тази, която той сам си прави! И затова е казано: Не прави на другия това, което не искаш да ти направят! Вие сте, които правите, не другите! Тази разплата има взаимност, но има и първичност.

Идеята за съдбата е много по-устойчива от моментите на кармата. И в древногръцката трагедия много релефно излиза трагичното събитие като плод на личната карма. Виждаме разкъсаната гръд, болката, събитието на престъпност или необходимостта от награда, и то толкова нагледно, толкова живо! Личността там е в трагичната си участ и хорът в своята законодателност като някакъв съдник пее и иска възмездие. Ето и прераждане, и карма – събрани. И в края на краищата идва Ананкето – Съдбата, и решава всичко. Дали е доволен хорът, дали е доволна плачещата гръд – никой не ги пита! Защо? Защото в съдбата стои един много по-важен проблем – отговорността за преценка на бъдеще! Една карма може да има толкова обременени обвинения, че да ви смачка, да ви унищожи. Съдбата не може да го позволи!

Съдбата е знакът на отговорността като прозрение и предназначение.

Затова има натрупване на карма, не може с един живот да се изкупи цялата минала. Поставят се в резерв кармични задължения, неизплатени дългове, за да отидете да направите някъде една акция, покровителствени и свободни; за да набележите опитности и стъпала, по които се изкачвате и давате преценка на страданието си. И вече то не е страдание, а развитие – когато сте узрели, когато нямате съблазън от радостта и славата, с която ви слагат венците.

Липсата на преценка е трагичното в живота на човека! И тогава примитивно се оправдава: „карма…“, без да прецени стойността на съдбата. Съдбата като същност и предназначение наистина може да спре изпълнението на известни кармични задължения. А когато дойде времето, тя ще ви изведе и ще каже: „Сине, ето ти Голготския път – мини го безтревожно, мини го без страх!“ Тогава вие сте дете на Съдбата!

Из Закони на Еволюцията (продължение)”, Нур 1/1999

Още по темата

Себесъдбата – духовният корпус на свобода от човека (видео)

Фатализъм и съдба (интервю)

Милен Цветков: Ваклуш Толев, богослов – в студиото на „Здравей, България“. За фатализма. Петък, 13-ти.
Ваклуш Толев: Човечеството продължава да живее под заслоните на страх и несигурност заради това, че не може да определи силите, които го надделяват.

М.Ц.: Защо да бъде страхът лошо чувство?
В.Т.: Защото е спънка…

М.Ц.: Това е изконно чувство, според мен – чувство, което предпазва.
В.Т.: То е рефлекс – регулация. И страхът, когато е станал вече философия – така както известни учения са го внесли… Защото идеята за страха от Бога или от стихийните сили, или от съдба – така както напомняте: 13-ти и денят петък – то не лежи в чуждите религии и философии. То лежи предимно в християнската цивилизация, защото петък е денят на Разпятието, което го взеха като идея на страданието, а не на развитието.

М.Ц.: А 13-ти?
В.Т.: Някои се опитаха да прекъснат идеята на Възкресението, вложена в битието на Иисуса, Който е Христос. И затуй това Разпятие се счете страдание.

След това – това, което наричаха „съдба“ древните народи, в лицето примерно на една Елада или на някои от другите – те считаха, че съдбата има свои образци, както „трите парки“, или „трите орисници“, които определят битие. И с това предоставиха на един Софокъл дори да каже – какво? – че няма по-ужасно нещо от властта на съдбата. Греши се в идеята между власт и трон. Тронът е една динамика, с която изграждате социални реалности. Но стихийността на неовладяното, в което внасяте страх, е да подчините онзи, който трябва да има и морал, и убеждения – това е личността! А социалността трябва да има своя постановка и отговорност. Защото, в края на краищата, една социална реалност е съставена от личности, които имат убеждения и морал.

М.Ц.: Ще се съгласите ли се мен, че (чух го някъде – не е моя фраза, но, така, много ми се стори близка до това, което аз мисля) „заразени сме от мъка“ – нашето общество?
В.Т.: Не само нашето общество. Културите са гонели една тенденция – чрез болка да изведат същността на човека, наречен бог в развитие.

М.Ц.: Но тази болка, но тази болка води към регрес.
В.Т: Така е.

М.Ц.: Болката… ни връща назад.
В.Т.: Така е, защото я схващат само като страдание, но не я схващат като развитие. Вижте, няма болка, която може да убие Бога в човека. За доктрините е ясно, че Адам е изгонен от Рая. Следователно е създадена болка и страдание: Иди долу, да се обработваш. Обаче всички забравят, че Адам – изгонен от Рая, но Богът от човека не е изгонен! Следователно онова, което оставя светулка, или онова, което става идея за извеждане на човека – бог в развитие, т.е. да се освободи. Защото Голготският кръст не е идея на страданието. Голготският кръст е победа на Духа над материята!

И тук идва петъкът и числото 13. Тринадесет е самият Бог в триизмерност. Единицата е Бог в триизмерност – когато влиза в триизмерен свят да направи същество, което се нарича Адам, или човек. Тройката в своята триизмерност, когато я съберете (защото по нумерологията само числото 11 и 22 не се събират; други всички числа се събират, и от изведеното число вие правите своята, така, гадателност). Тринадесет – имате 3 и 1 – 4. Ако вие напишете четворката и махнете горния лъч, вие получавате кръст. Какво е кръстът? Битката между Дух и материя. Хората се страхуват от това, че трябва между двата бряга сложеното течение – да отиде в океана. Хората се страхуват да отидат към необятността, защото в повечето случаи за тях заниманието, или това, което наричаме развитие, е притегателният център. Така че мъката, с която те искат да се извинят, и това, с което един Софокъл ще каже, или един Сенека дори: който не иска да слуша съдбата, тя го влачи

Вижте цялото интервю на Милен Цветков с Ваклуш Толев, излъчено в Нова ТВ, в предаването “Здравей, България”, на 13 юли 2001 г.

Pin It on Pinterest