Милен Цветков: Ваклуш Толев, богослов – в студиото на „Здравей, България“. За фатализма. Петък, 13-ти.
Ваклуш Толев: Човечеството продължава да живее под заслоните на страх и несигурност заради това, че не може да определи силите, които го надделяват.
М.Ц.: Защо да бъде страхът лошо чувство?
В.Т.: Защото е спънка…
М.Ц.: Това е изконно чувство, според мен – чувство, което предпазва.
В.Т.: То е рефлекс – регулация. И страхът, когато е станал вече философия – така както известни учения са го внесли… Защото идеята за страха от Бога или от стихийните сили, или от съдба – така както напомняте: 13-ти и денят петък – то не лежи в чуждите религии и философии. То лежи предимно в християнската цивилизация, защото петък е денят на Разпятието, което го взеха като идея на страданието, а не на развитието.
М.Ц.: А 13-ти?
В.Т.: Някои се опитаха да прекъснат идеята на Възкресението, вложена в битието на Иисуса, Който е Христос. И затуй това Разпятие се счете страдание.
След това – това, което наричаха „съдба“ древните народи, в лицето примерно на една Елада или на някои от другите – те считаха, че съдбата има свои образци, както „трите парки“, или „трите орисници“, които определят битие. И с това предоставиха на един Софокъл дори да каже – какво? – че няма по-ужасно нещо от властта на съдбата. Греши се в идеята между власт и трон. Тронът е една динамика, с която изграждате социални реалности. Но стихийността на неовладяното, в което внасяте страх, е да подчините онзи, който трябва да има и морал, и убеждения – това е личността! А социалността трябва да има своя постановка и отговорност. Защото, в края на краищата, една социална реалност е съставена от личности, които имат убеждения и морал.
М.Ц.: Ще се съгласите ли се мен, че (чух го някъде – не е моя фраза, но, така, много ми се стори близка до това, което аз мисля) „заразени сме от мъка“ – нашето общество?
В.Т.: Не само нашето общество. Културите са гонели една тенденция – чрез болка да изведат същността на човека, наречен бог в развитие.
М.Ц.: Но тази болка, но тази болка води към регрес.
В.Т: Така е.
М.Ц.: Болката… ни връща назад.
В.Т.: Така е, защото я схващат само като страдание, но не я схващат като развитие. Вижте, няма болка, която може да убие Бога в човека. За доктрините е ясно, че Адам е изгонен от Рая. Следователно е създадена болка и страдание: Иди долу, да се обработваш. Обаче всички забравят, че Адам – изгонен от Рая, но Богът от човека не е изгонен! Следователно онова, което оставя светулка, или онова, което става идея за извеждане на човека – бог в развитие, т.е. да се освободи. Защото Голготският кръст не е идея на страданието. Голготският кръст е победа на Духа над материята!
И тук идва петъкът и числото 13. Тринадесет е самият Бог в триизмерност. Единицата е Бог в триизмерност – когато влиза в триизмерен свят да направи същество, което се нарича Адам, или човек. Тройката в своята триизмерност, когато я съберете (защото по нумерологията само числото 11 и 22 не се събират; други всички числа се събират, и от изведеното число вие правите своята, така, гадателност). Тринадесет – имате 3 и 1 – 4. Ако вие напишете четворката и махнете горния лъч, вие получавате кръст. Какво е кръстът? Битката между Дух и материя. Хората се страхуват от това, че трябва между двата бряга сложеното течение – да отиде в океана. Хората се страхуват да отидат към необятността, защото в повечето случаи за тях заниманието, или това, което наричаме развитие, е притегателният център. Така че мъката, с която те искат да се извинят, и това, с което един Софокъл ще каже, или един Сенека дори: който не иска да слуша съдбата, тя го влачи…
