Посланията са взети от Отец тайни на Битието (интервю)

Г-н Толев, бихте ли казали какво е Планетният Логос?

За Планетния Логос може би има най-много литература, въпреки че не във всичко е така изкристализирано и изчистено, както в Евангелието на Иоана: „В начало беше Словото (т.е. Логосът), и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.“

За мен Планетният Логос е една абсорбирана енергия на Абсолюта – оформеното съзнание за Творчество. Затова е Космически предназначен. И Христос най-добре го казва: Аз и Отец едно сме! Логосът еволюира, само Абсолютът не! Това е схващането, което Учението Път на Мъдростта може да каже за Логоса Планетен.

Какво е Логосовото присъствие спрямо йерархиите на Бог Отец и Космичното съзнание?

Тази взаимна прилика и отлика в различните Учения се дефинира. В Мировото съзнание то е ограничено и неограничено. Когато се касае за християнството, спрямо Бог Отец Логосът е ограничен като ипостас и неограничен като същност. Когато се отнася за индуизма, там има три различни божества или Логоси, които от своя страна са направили и три изповедни олтара – брамизъм, кришнизъм и вишнизъм, спрямо т. нар. при тях Безпричинна Причина.

Що се отнася до съпоставка с юдаизма и ислямизма – при тях няма Логосов посредник, сам Йехова или Аллах ще каже: Fiat lux! (Да бъде светлина!). Така че проблемът за Логосовото присъствие в йерархиите, безспорно, в различните Учения е различно поставен. Най-плътно, най-изчистено стои в християнството!

Каква е връзката между личността Ваклуш Толев и Планетния Логос?

Трябва да се знае едно – тази връзка е неоспорима, но тя е тайнство. Аз съм казал: В Мъдростта тайни няма да има, но тайнства ще има! Следователно за тайнствата се изисква друга формула на откровение. Онова, което не се разгласява, то във всички случаи се нарича мистерия. А мистерията има за характер дрехата на непропускваемост – тя се брани от разгласяване!

Посланието взема ли се или се дава?

Посланието, че се дава (според това, както казахме – Духовните вълни и наличието на Духовните йерархии) е една презумпция, но безспорно трябва да има и вземане. Защото Посланието може да се излее и, когато няма пристан в Душата на Логоса, даденото да си отиде. Затова имаме едно взаимно съчетание – вземането не е насилие към Божествеността, както и даването не е насилие към Човечността. Ето това велико съчетание между Божия човечност и Човешка божественост! Така че не може да се каже, че единият насилва, а другият краде, но трябва да има готовност. И затова казвам, че Мировите Учители са единици в хилядилетията. Те не са всекидневието, което сензацията на пророчеството прави.

Пророчествата са сензационност – и като институт. И както виждате, и като институт те си отиват. Няма институт пророчество, има хора, които вещаят – то е отминало. Пророчеството не е гледане. Разбира се, че и при гледането не е събудена целостта в Кундалини, а отделен център се е галванизирал. И тогава винаги ще има грешки, защото забавлението става по-важно от заниманието и знанието. Когато искате да направите забавление, вие отвличате отговорността и губите част от достойнството! Да забавлявате няма нищо обидно, но там има само всекидневие. А будността е вече празник. Будното око, което ще влезе като реален живот сега, в Третото хилядолетие, ще създаде не толкова гледачи, отколкото зрящи – духовно зрящи. И тогава вече те ще работят в Астро-менталното поле. Но и това поле не е достатъчно за Логосово съзнание!

Така че, когато се говори за еди-кои си гледачки (за прочутата сега в Италия българка, която нещо си предсказала, за нашата Ванга и тем подобните), те са получили будност на елементарен астрален свят. Това, да можеш да кажеш на някого, че трябва да отиде при еди-кой си доктор (да му махне апендикса и пр.), са неща, които за голямата култура, за Ученията въобще нямат значение. Дори пророческата институция със своите многохилядолетни предрешения не е съществената – съществено е Логосовото съзнание, което дава на личността правото да се осъществи като бог!

В края на краищата, само Синът – Логосът, може да получава Посланията! Друг не може. Само Той може да вземе от Отца тайни на Битието. Защото Посланията са една тайна от Битието, което трябва да се осъществява. Само Синът може да взема, тъй като, както казвам, Боговете не се молят, Боговете творят!

Посланията ли обуславят Учението Път на Мъдростта, или е обратно – Учението ги обуславя?

Ученията обикновено идват по пътя на голямата еволюционна Вълна, която от своя страна е стартирала със Седемте Духовни раси. Значи има една специфика – Духовни раси. А тези Духовни раси са съпроводени съответно с йерархията на това, което казахме – Духовните вълни. Във всички случаи обаче Посланията хранят Ученията. Защото и Христос казва нещо много особено: Аз обясних Бог. Разбира се, за тази Духовна вълна, която е Любовта, или за християнството, това е един голям акт на вътрешно зрение: Аз обясних…

Днес Учението Път на Мъдростта не може да бъде удовлетворено от обяснения само. То може да каже вече: „Аз видях Бога!“, защото то дава знанието, че човекът е един еволюиращ бог. Следователно в лицето на човека, който е акумулирал Божията човечност, ние Го виждаме в Човешка божественост.

Как бъдещето трябва да ползва дадените от Вас Послания?

Това е един от най-тревожните въпроси, защото йерархията е изградила духовни пластове – вече остатъци, гради и бъдещи надкрачвания. Хора още носят съзнанието на юдаизма. И когато четете ап. Павел в неговите послания, ще видите, че той в цялата си същност си е останал в юдаизма – за него правдата е основно нещо. Така анатемата се преселва като гостенка, и то разхубавена и дори добре нахранена от християнството. Анатемата

Ето защо трябва много отговорност – заради тази опасност да бъде изопачено Учението. „Така каза Учителят…“ Ами когато едно старо съзнание разчита…?

Посланията са Логосово присъствие, воля на бъдещето, идеи за Свобода!

Фатализъм и съдба (интервю)

Милен Цветков: Ваклуш Толев, богослов – в студиото на „Здравей, България“. За фатализма. Петък, 13-ти.
Ваклуш Толев: Човечеството продължава да живее под заслоните на страх и несигурност заради това, че не може да определи силите, които го надделяват.

М.Ц.: Защо да бъде страхът лошо чувство?
В.Т.: Защото е спънка…

М.Ц.: Това е изконно чувство, според мен – чувство, което предпазва.
В.Т.: То е рефлекс – регулация. И страхът, когато е станал вече философия – така както известни учения са го внесли… Защото идеята за страха от Бога или от стихийните сили, или от съдба – така както напомняте: 13-ти и денят петък – то не лежи в чуждите религии и философии. То лежи предимно в християнската цивилизация, защото петък е денят на Разпятието, което го взеха като идея на страданието, а не на развитието.

М.Ц.: А 13-ти?
В.Т.: Някои се опитаха да прекъснат идеята на Възкресението, вложена в битието на Иисуса, Който е Христос. И затуй това Разпятие се счете страдание.

След това – това, което наричаха „съдба“ древните народи, в лицето примерно на една Елада или на някои от другите – те считаха, че съдбата има свои образци, както „трите парки“, или „трите орисници“, които определят битие. И с това предоставиха на един Софокъл дори да каже – какво? – че няма по-ужасно нещо от властта на съдбата. Греши се в идеята между власт и трон. Тронът е една динамика, с която изграждате социални реалности. Но стихийността на неовладяното, в което внасяте страх, е да подчините онзи, който трябва да има и морал, и убеждения – това е личността! А социалността трябва да има своя постановка и отговорност. Защото, в края на краищата, една социална реалност е съставена от личности, които имат убеждения и морал.

М.Ц.: Ще се съгласите ли се мен, че (чух го някъде – не е моя фраза, но, така, много ми се стори близка до това, което аз мисля) „заразени сме от мъка“ – нашето общество?
В.Т.: Не само нашето общество. Културите са гонели една тенденция – чрез болка да изведат същността на човека, наречен бог в развитие.

М.Ц.: Но тази болка, но тази болка води към регрес.
В.Т: Така е.

М.Ц.: Болката… ни връща назад.
В.Т.: Така е, защото я схващат само като страдание, но не я схващат като развитие. Вижте, няма болка, която може да убие Бога в човека. За доктрините е ясно, че Адам е изгонен от Рая. Следователно е създадена болка и страдание: Иди долу, да се обработваш. Обаче всички забравят, че Адам – изгонен от Рая, но Богът от човека не е изгонен! Следователно онова, което оставя светулка, или онова, което става идея за извеждане на човека – бог в развитие, т.е. да се освободи. Защото Голготският кръст не е идея на страданието. Голготският кръст е победа на Духа над материята!

И тук идва петъкът и числото 13. Тринадесет е самият Бог в триизмерност. Единицата е Бог в триизмерност – когато влиза в триизмерен свят да направи същество, което се нарича Адам, или човек. Тройката в своята триизмерност, когато я съберете (защото по нумерологията само числото 11 и 22 не се събират; други всички числа се събират, и от изведеното число вие правите своята, така, гадателност). Тринадесет – имате 3 и 1 – 4. Ако вие напишете четворката и махнете горния лъч, вие получавате кръст. Какво е кръстът? Битката между Дух и материя. Хората се страхуват от това, че трябва между двата бряга сложеното течение – да отиде в океана. Хората се страхуват да отидат към необятността, защото в повечето случаи за тях заниманието, или това, което наричаме развитие, е притегателният център. Така че мъката, с която те искат да се извинят, и това, с което един Софокъл ще каже, или един Сенека дори: който не иска да слуша съдбата, тя го влачи

Вижте цялото интервю на Милен Цветков с Ваклуш Толев, излъчено в Нова ТВ, в предаването “Здравей, България”, на 13 юли 2001 г.