Учителството е история без автор!

Откровението е част от Мировото съзнание. Затова съм казал, че то е огледало на Истината и че Мировото съзнание е ничие. Защото образът на Учителя е вътре. Вашият образ е бъдният Учител, който прави история и който няма да Го има. Във всеки бъдещ образ има Учител, когото не могат да видят. Това велико тайнство! Това е да призовеш Върховенството да освети даровете и ти да ги вземеш като причастие. Аз не говоря за външната страна, не говоря за свещеността, с която са правени. Тайнството е вътре! Това е голямото, с което се прави история на Учителството. Затова Великият йерофант е служител, а Учителят може да е там и няма нужда да е йерофант. Мисълта, която именно Учителят е подал, трябва да влезе в Причинността и да се освети. (Има го в Молитвата на Мъдростта.) Виждате ли отговорността къде е била – да се освети мисълта ти, за да знаеш правото си на Съсътворител в бъдност. Ако ти не я осветиш, няма да ти се позволи откровение. А откровението е приливът на енергиите и знанието на планетната даденост. Това е отговорността на Учителя – другото е поведение на учениците!

Хората обикновено играят – както когато напъпи напролет дървото – изпитват необходимостта да се красят. И щом се разкрасят, блянът им, че ще бъдат плод, е голямото изкушение колко са велики. Това много често го срещах. А не знаят, че омърсяват величието си със своята лична потреба. Потребата им за величие, без да са отработени, е сланата, попарваща цвета, който е трябвало да стане плод. Това е себичността. Вашата себичност попарва предварително плода на Съсътворителя! И в нашето Общество ги имахме. И сега някои се наддават, както се казва – вирят си носа нагоре. Вярно е, че много малко очи знаят да си гледат носа. Но онзи, който разбира от френология, веднага, като види нечий нос, ще ви каже този колко ум има. Вижте, всичко е дадено! Нищо не е скрито за оня, който има очи. Нищо! В цялата физиогномия на човека е дадено. Така че, когато някой си вири носа, трябва да знае, че друг разбира от вирене на носове…

Поведението… Идеята да не се разврати човека в търсено величие. Има хубави пластове на събудени тайни в душата ви, които си търсят пробиви, дебушират, но когато покажете голота и празни претенции, в другия отдел – на посвещението, ще чакате много години.

Из „Отговорността на Мировия Учител и поведението на учениците“, сп. „Нур“, бр. 3/2005

На Учителя не са потребни поклоненията, нито регистрираните други уважения. Той не е дошъл с цел, а е дошъл със задача на служение. Учителят служи — Той няма цел. Целта е на тези, които се развиват, за да стигнат в едно учение и след това, получили своето освещение, да се научат да служат. Служението е път в еволюцията, а еволюцията е животът на онова, което ратува за обожествяване и се себепознава в Отца. Затова ученикът трябва да добие съответните качества, чрез които свидетелствува за Учителя си.

Учителят дава, но не натрапва; Учителят съветва, но не наказва; Учителят благославя, но не иска благодарности.

Който се върне да благодари, губи Пътя. Така че, когато видите Учител, който иска благодарности и ви връща от пътя и ви губи пулсацията — посъмнявайте се малко. На Учителя благодарност не е нужна. Ако чувството си за благодарност сложите като идея за възхищението в будността си, вие сте пораснали и вървите. А Той е имал от какво да познае, че сте Му благодарили. Вашето съвършенство е Неговата благодарност.

…

Еволюцията е гасила хиляди огньове на верското самочувствие на човека. Еволюцията е основният закон, от който никой Учител не се е отказал и никое Учение не го е пренебрегналo (независимо официалността). Никой ученик не е вървял напред, нито може да се развие, ако се лиши от еволюцията. Точно ученичеството показва признание на закона ѝ, защото от първи клас върви нагоре. Това е най-добрият израз, че са го признавали. А този, който не иска да усвои закона на еволюцията, той не разбира от Всемирността, на която е задължен всеки.

…

Това ще даде Вълната на Мъдростта и това е, което има да се научи — Знание, което като Всемирност ви дава йерархия. В такъв смисъл трябва да кажем, че само силният може да измъкне плевела от душата си, без да се страхува, че семената на добрата жътва ще бъдат също така измъкнати. Затова Христос каза на учениците си: Почакайте да узреят и тогава… А силният плеви. И когато една школа, когато едно учение влизат в Пътя и душата на човечеството, плевелите на едно минало — било в разряда на добродетелите, било в метафизичното мислене, било в приложната социалност — трябва да бъдат измъкнати. Това правят всички Учители. И затова Иисус каза: Аз не дойдох да ви донеса мир, а меч. И Той наистина донесе меч. Меч, който рани милиони души; меч, който разсече хиляди вериги; меч на една нова религия — религията на Любовта.

…

И сега Вълната на Мъдростта ще ви освободи от скàлата на Добродетелите, в които много се заплитат. Губейки пътя, заплитат се в добродетелите. А без добродетели няма нравствено изграждане. В „История на религиите“ разгледах религията и като духовна потреба, и като нравствена градация… Това не е отричане от нравствената добродетелна схема. Но трябва да се знае какво трябва да надкрачим. Христос коя схема надкрачи? Тази на Правдата — без да я отрича. Така че, когато казвам освобождение от скàлата на Добродетелите, сложете си новата мерилка за добродетели. Няма врагове! „Обичайте ги“, рече Той. Аз ви казвам:

Няма зло, има нееволюирало добро!

Полярностите не бива да определят битието ви. Развитието ще ви научи и вие ще степенувате добродетелите, защото Мъдростта като Светлина чертае образа на служението.

Из „Учител, Учение, Ученик“, списание НУР, бр. 1/1993 г.