Мистерията на Възкресението
Възкресението има символа си в Голгота, която е, както съм казвал, кръстът на Христос – двубоят между Дух и Материя, и черепът на Адам, т.е. човечеството (Адам винаги ще бъде символът на човечеството). Адам придружаваше битието на Христос – обещаното избавление, защото беше тръгнал да познае закона за знанието. И Синовността направи Иисуса роден – роденият Христос работеше в сътворения Адам, за да го освободи! Ето човечеството: от Небето до Земята!
Така Голгота е Кръстът, Голгота е Иисус с четирите гвоздея и копието. Четирите гвоздея са четири принципа и означаваха Адам (четири са буквите в името му), означаваха четирите посоки на света и те трябваше да погълнат отрицанието. Материята, от която бе сътворен човекът, трябваше да поеме хулата; отрицанието в материята трябваше да бъде изведено чрез посоките – север, юг, изток, запад. Адам трябваше да разпне плътта, за да я одухотвори Христос! А копието прониза човека, за да освободи азовата му същност, да освободи кръвта, която символизира вечната тайна на въплътения – чрез копието се освободи Духът, сумиран в кръвта, в личния ни Аз, защото Адам, плътта на земята, носи Аза на боговете. (Затова поведението на Адам да търси Бога чрез знанието най-добре подчертава тайната, че Бог в кръвта му говори.) Така че копието отнема отрицанието в материята и себичността в живота ни, за да възкръснем. И то именно после става кръст!
Беше казано: Око за око, зъб за зъб; беше казано, че само праведните ще бъдат качени в ковчега на Ной, за да продължат човешкия род, и наистина само тях качиха. А Христос на разпъващите Го, на хулещите Го, на тези, които му сложиха трънен венец, рече: Прости им! Те не знаят какво вършат. Това е Голгота! Няма избраници, няма праведници, които трябва да се качат в Ноевия ковчег, за да правят ново човечество – не. Тези, които бяха сгрешили, тези, които Го разпъваха и злословеха, те получиха прощение. Това е голямата тайна на Христовото учение, другото е обрядие.
Единият от прикованите разбойници на Голгота Го хулеше, другият Го помоли: Спомни ме, когато отидеш в Царството Си. И Христос му рече: Утре си с Мен в рая. Тази вътрешна алхимия в разбойника му отреди правото на рай – защото Христос бе поискал от Своя Отец да им прости.
А поведението на юдеите какво беше? Когато трябваше да избират между Христос и разбойника, какво поискаха? Варава пуснете, другия – богохулника, разпнете! Представете си каква психология, каква национална „добродетел“ е да искате свобода за престъплението вместо за Любовта. Страшно е, когато историята се върши от волята на разбойници, вместо от смирението на Любовта. И това е трагичната участ на човечеството, което ще стои пред отворени гробници, но няма да посреща възкръсващи…
Всеки човек е един нероден Христос
Не свеждайте до илюстрации Рождеството;
живейте Христос като вътрешен Бог,
защото затова Той беше пратен!
Неговото Рождество не е нито пещерата, която рисуват, нито рогата на вола, нито опашката на магарето. Христос е битие – битие на Любовта! Така трябва да Го осъществим и така трябва да Го предоставим на Всемирността! И нека да предоставим на другите да си спорят дали е реален, или митичен. Но какъвто и ще да е, остави ли новия закон да любиш както брат си, така и врага си?! Къде да има повече такива нереалности! А това могат да ни създават само Рождествата.
Няма да ожаднееш, жено, ако ти дам от Моята вода.
– Дай ми, Господи, от тази вода, от живата вода!
Този копнеж като предречена бъднина, като белязана съдбовност Го живеем и в Рождественската нощ ще имаме Христос за гостенин. Трагично е, ако Го имаме само за гостенин! Трябва да Го живеем като свое родено и вечно битие, защото еволюцията на човешкия род ще доведе човека до божественост и тогава още по-плътно ще узрее за тайните на Любовта, за тайните на Мъдростта, за посланията на Боговете към човека.
Нека отворим дверите си за тази земна и неземна благодат, която една Рождественска нощ ще донесе с песента Радвайте се!, с песента Аз и Отец сме едно!, с песента Аз победих!Няма нужда от илюстрация, че някой си римски император (отстъпникът Юлиян) можа да каже в последния ден: „Галилеецо, Ти ме победи!“ Това са евтини опорности. Търсете опората в себе си, защото
всеки човек е един нероден Христос!
Величието на Иисус е в това, че можа да роди с готовността Си на жертвата Христос, преди някой друг да Го е осъществил още. Това е голямото!
Да ви бъде честит един роден Христос в душите и един вечно пътуващ Иисус, наречен Човекът, от онзи, който се опита да Го съди като Божество. Ecce Homo!
Слава във висините Богу, на земята мир и между човеците благоволение, ще чуете в святата нощ. Да бъде в душите ви, да бъде в пътя ви! Да Го живеем не само като историческа необходимост и не само като верска даденост, а и като Богослужение!
За Рождеството
Всички се раждат, малцина са правили Рождество. Рождеството е принос на Мировото съзнание, за да създаде възможността на едно планетно съзнание да направи Път… Път на обожествяване! Рождеството е тайна, защото то е Учение…
Ще попита някой – не е ли фантазия, да вярвам ли в това, което се говори за Христос? Вярвайте във фантазията за боговете, съмнявайте се в истина, която е само за човеците. Всяка фантазия за боговете е истина, всяка „истина“ за човека е менлива, защото той е в развитие…
Христос рече: Аз и Отец едно сме! И какво поискаха юдеите – този богохулник да бъде разпнат, да бъде осъден със смъртта на унижението. Това е смърт на унижението, но Христос изведе унижението във величие, защото можеше да го трансформира.
Това е голямото, което остави на света – света, който чакаме; света, който носим; света, който е потребен за утрешния ден. Защото ни беше казал: Бъдете кротки като гълъба и мъдри като змията! А Духовната вълна на Мъдростта какво иска – великата радост на свобода от богове, защото вие сте богове в развитие!
