На 27 април 1866 г. се ражда Пенчо Славейков – Прозрението на българския гений. Един от 13-те поименни безсмъртни българи, изведени от Ваклуш Толев чрез прозрение за предназначение от историческата даденост на нашата родина България.

Портретна снимка на Пенчо Славейков. Източник: ДА „Архиви“

„България, това е извора на сила,
кипещ в Света светих на нашите души —
когото земна власт не може пресуши.
В струите му тече самата божа воля —
и възпои ни тя туй в робската неволя,
в свободата сега, което ще цъфти…
Трудът на нашите сърца го освети
сам бог — под знамето и в жива братска слога,
и ний да осветим днес волята на бога!…
Бог и България — единство в двойна плът!
Бог и България на клетва ни зоват,
и тая клетва ний пред кръста да дадеме —
за нея да живейм, за нея да умреме!“

Пенчо Славейков, Из „Кървава песен“

Ще дойдем и до богопрозрението на Пенчо Славейков, който дава характеристика за род и родина – Бог и България – единство в двойна плът! Обърнете милиони страници в световната култура, върнете се в дълбочините на шумери, акади и пр. , няма да намерите друг с такова прозрение – да направи плътта на собствената си родина единство с плътта на Бога! Един ще каже: Защо се срамите?, а друг – че сме единство с Бога. Тогава какъв е жребият на този народ? Че е белязан! Белязан с десетки образи на иконостаса на българската история – от конния динамик Аспарух до мъдрия цар Борис III.

Голяма будителска тайна в душата на българина е и една планина – Балканът помощник, който покровителства цялата битва на българското Възраждане. Само Пенчо Славейков можа да го нарече „побащим стар“, бдител над своя народ. Мощният Балкан – най-великата опора в душата на българина. И най-хубавата песен, която може да чуе народът ни, е песента за неговата грижовна ръка.

Из „Будителството – национална свяст“ – Списание НУР 3/1996

На 5 април 2017 г. се навършват 160 г. от рождението на княз Александър Батенберг, наречен Съединител в идеята на Ваклуш Толев за Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи.

Александър Батенберг – Съединителят прави нещо, което никой държавник в историята не е правил – пожертва трон и династия за Съединена България. Защото българите получихме освобождение, но не получихме свобода!

Александър Батенберг ни остави един символ – Сливница. Остави и личното си смирение – Мене може да забравите, но Сливница – никога! И поиска тук да бъде гробът му, за да намерят приют неговата тленност и неговият дух на българска земя.

Съединителят дава и бъднината – Боже, пази България! 

Ние, българите, имаме историческо съзнание и памет да пазим великите си личности да не умират. Имаме зари на наградените с достойнство, гори огънят на падналите в жертва за България незнайни воини, където всички със смирение правим коленопреклонение. Но нямаме Храм на безсмъртните българи! И трябва да го изградим – най-напред в сърцата си, които след това винаги намират воля да дадат на ръцете право да зидат…

Из Ден и Дом-светилище на 13 поименни безсмъртни българи, списание Нур, бр. 0/2000 г.

„Четирима сина загубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи.
Но още четирима да имах, пак ще ги накарам
да носят българското знаме със златния лъв!“
Баба Тонка

Утробата на майката! Онази родилна сила, с която е дарявала безконечно синове на България – тази утроба заслужава най-голяма почит! Неслучайно поетът казва: Какви е чеда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка…

Баба Тонка сумира цялата ни национална идея на безстрашието – не защото можа да понесе и да не си пусне косите, разплакана от дадените жертви, а защото е въплътеният образ на нашата смелост да поднася жертвите! Тогава когато тази велика майка ражда децата, вместо да ги носи на кръщение, води ги на опело – на реквиема на българската история и трагична съдба! Там ги кръщава с безпощадността на безстрашието си: „Живейте, защото ви чака смърт за свобода!“ Да имаш кураж да живееш за свобода! Тя точно на това учи тези, които ражда, и онези, които подслонява.

Имали сме знаменоски, имали сме героини и водачки, воеводки… Това не е част от всекидневието, но не е и изключението. Защото негодуванието като плод на гняв може да ви изведе на битка, но идеята за свобода, а не за недоволство е свещена!

Из „Ден и Дом на безсмъртните българи„, списание „Нур“, сборник 2000 г.

Пред олтара на свободата няма малки и големи народи, няма мъже и жени, няма деца и старци – има само обречени и самообричащи се. Много са жертвените клади на хорището на историята ни, но има една свята жертва, пред която мъже и жени, деца и старци, свои и чужди са подгъвали колене. Тази жертва е Васил Левски!

Левски напусна божията обител и започна своето свещенодействие в храма на поробените. С хоругвата на свободата прекосява родни и чужди земи. Носи едно сърце и десетки образи и имена. Всяка стряха е негов дом, всеки дом е негова крепост.

За какво се бореше Левски? За самосъзнателност и човечност; за правда и свобода – и политическа, и духовна; за свобода човешка – за всеки – не за класи, не за партии. Голямата идея, че свободата е най-голямото благо, което може да бъде облечено в дрехата на социалната необходимост.

Това са всеобщи политически идеали, знайни, някои от тях манифестирани, но никой такава толерантност в своята борба не беше раждал – няма българи, няма турци, няма гърци, няма евреи, а има нужда от свобода. Като се освободим, ще отида и на други народи да помагам!

И в цялата ни история само Левски е кръстен Апостол – Апостол на българската свобода! Беше нужна мисия и мисионер. И той ги осъществи! Двеста огнища, двеста клади из цялата ни страна – Тракия Беломорска, Македония, цяла Добруджа… Нямаше кого да спасява, щом беше решил да се жертва. И затова на процеса рече: Аз съм виновен и никой друг!

Затова казвам, че Левски беше взел и духовната същност на тази нация, която винаги се е изразявала в големи исторически мъже. От нейния творител – Аспарух, до нейния кръстител – Борис, всеки я носеше. Васил Левски носеше всичко, което е правила България!

Какво ни остави Левски, какъв блян ни завеща?

В името на народа жертвата е неизмерима!

Вътрешната радост, която Апостолът ни остави, е да бъдем будни пред олтара на Свободата.
Поклон, сине на България!

Из “И твой един син, българийо…”, сп. Нур, бр. 6/1994 г. (със съкращения)