Учение
В основата на Учението стои убедеността, че човекът съдържа в себе си огромен духовен потенциал, но и предназначение да работи за неговото извеждане и прилагане. Тази идея е пропита във всяко слово на Ваклуш Толев, като най-ярко е изразена във фундаменталния афоризъм: Човекът е един бог в развитие!
Учението Път на Мъдростта не позволява да делите човека от Бога!
Човешкият духовен потенциал се е разгръщал постепенно в хилядолетната еволюция. Основна роля в този процес имат духовните учения и религии, които Ваклуш Толев подрежда в т.нар. от него Доктрина за йерархия на Духовните вълни. Според нея еволюцията на човечеството преминава през 7 духовни стадия – Вълните на Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, Мъдростта, Истината и Свободата.
Духовните вълни са една хронология на космичния и човешкия дух!
Според Ваклуш Толев Вълната на Сътворението осъществява индивидуализацията на човека със себесъзнанието на егоцентризма; Митологията ражда търсенето на човека чрез въображението; Правдата внася размерността в човека и дава възмездието; Любовта пулсира възземането на човека и слага прощението; Мъдростта влага знанието в човека – знанието на прозрението; Истината изявява божествеността в човека като събужда откровението; Свободата реализира Богоживота в човека. След Ученията на Правдата, дадени от Моисей, Буда и Мохамед; след Учението на Любовта, дадено от Христос, сега в планетната еволюция навлиза Учението на Мъдростта. Разбира се, мъдрост е имало и досега, но Мъдростта като цялостно Учение е нещо съвсем ново за света.
Учението Път на Мъдростта не е нито религия, нито наука. Мъдростта, която е интуиция и рефлекс за истина, съчетава постиженията и на двете – сърцето и умът спират да си противоречат, а вярата и знанието вече не са взаимно изключващи се.
Вярата е знание за незнайното!
Но само вярата не е достатъчна да даде откровение, когато няма напластяване на знание! Ето защо от гледна точка на Мъдростта важна е преценката за знание, а не оценката дали нещо е морално правило. Спазването на всички приети добродетели, дори ако беше възможно, би направило човека съвършен – но не и божествен.
Знаещият е повече от безгрешния!
Затова Мъдростта нито съди, нито прощава – тя е идея за единство. В нея няма сатана, няма грях, няма враг. Антитезите добро и зло са субективни възприятия, основани на приетите за норма в даден момент добродетели. Те са феномени, не ноумени!
Няма зло, има нееволюирало добро!
Една от най-революционните идеи – като вътрешна, сакрална революция, които Ваклуш Толев формулира и поднася като култура на взаимност между хората, е изразена в новото понятие събожник. Още Христос казва, че духовното родство е по-важно от кръвното, и оставя повелята да обичаме дори врага си. В Учението на Мъдростта вече няма враг, има събожник! Другият не ни е брат или сестра, а съ-божествен. Защото няма как да осъзнаеш вложения Бог в себе си, без да го видиш и в отсрещния. Така понятието събожник не е символ, а духовна отговорност!
Идеята събожник е “Аз и той сме едно и също”!