Един народ, ако няма национална идея, ако няма културна програма – не е белязан за историческо присъствие. Българският народ по Божия воля и лични достойнства има своето будителство, което не може да бъде нито отречено, нито оспорено, нито спряно в живота ни!

Будителството е верска и социална проява на душевност в българската страдна, но величава пътека – както към Бога, така и към земята! То е явление, единствено в цялата световна история. Феномен, който не е породен от идеологическа натрапчивост, а е роден като потреба на историческия дух – както да създаде душевност като култура, така и да излее своята воля в идея за свобода.

Има азбучни истини, за които азбуката не стига, за да ги характеризираме! Тогава идва преклонението, и то като плод на провиденция. Провиденция е да се сложи едно такова име, пълно с енергитичност, с личности, с жертви; име, пълно със съдържание, влязло в душите на всички българи – народни будители! Най-хубавата дума в нашето Възраждане. Никой друг народ не е създал този изговор: народни будители. Не освободители – будители! Име – може би най-великото в културата на човечеството. Най-далновидният изговор за родените от утробата на народа ни белязани синове – от монаха до водача, съставляващи огнения път на Българското възраждане. Личности, които слагат костите си пред олтара на несъществуваща държава, но незабравена в душите и сърцата им родина; личности, които съставят иконостаса на българската идея за свобода. Те дават не само дан, а правят битие в историята на българския народ! Всеки носи валентност за историчност, но не всеки ражда битие за историчност!

Насловът – будителство, като етимология произлиза от „будя“, събуждам някого. Могат да бъдат освободени непробудени хора, но вече събуденият не може да бъде пок`орен. Каква е задачата на будителите? Светилото, което трябва да освети душата на един народ. Тази „покойница“ е имала нужда от възкресение! Народът се събужда, за да види деня и извърви път, за да промени битие и да твори история; българите да тръгнат и да дадат свидетелство за националната си принадлежност. Така че „будя“ е не в смисъла само някого да разбудят от сън (и той да се доизлежава), а да се събуди от вековното робство един народ, който има в себе си чеда, готови за дела.

Будителите не са освободители – самото събуждане дава пулсацията за свобода!

Из “Духовните дарове на България”, том II

Pin It on Pinterest

Share This