Дай ни сигурност да познаем промяната без страх!
Ако искате да познаете образа на промяната, трябва да се освободите от страх. Сигурност, но – да познаем промяната без страх! Когато една промяна е натрапена и човекът не я приеме с жертвеност, защото страхът го смущава, тогава неговият „принос“ е онова, което обикновено (особено във войните) наричат „беглец“. Беглец от отговорност! (Отделен е въпросът за възмездието на страхливеца…) Но когато себежертвата е осмислена, липсва страх. Страхът заземява, себежертвата дава принос! Себежертвата първо е съгласие на чувствата – на астрала, второ е преценка на мисълта – на ментала, а безсъмнеността е от причинния ви свят. В такъв смисъл себежертвата извежда Духа над световете на желанието и ума.
Себежертвата е осмислена жертва – повик и дързост – при нея страх няма! Истинската себежертва е предназначение. Себежертвата е промоция за духовната титла безсмъртие!
А страхът е първият праг на човека за нов Път. За будната душа няма по-страшна вибрация от него! Следователно, когато искате светлото Рождество на Космичната мъдрост, трябва преди всичко да сте осъществили свобода от страх!
Победата над страха бележи прага на новото съзнание!
… Защото страхът е сложил стража срещу Божеството. Со страхом Божий! се започва в Християнската църква – това е най-голямата беда! Со страхом… Тогава този Бог какъв баща ни е?! Едно дете, щом отива със страх към баща си, как искате да бъде истински мъж утре? Внесеният страх в душата на човека, натрапеното и приложено насилие, че не е Божие дете, а е отхвърлен и прокълнат, играе най-лошата съдбовна роля – че човекът е непотребен. Но с Мъдростта трябва да се върви без страх, без страх към вътрешните откровения на човека!
Предпоставката за страха е астралът. В него вибрацията на страха като психология е породена от идеята за смъртта. Когато на човека е внушено, че умира, а не му е дадена идеята за прераждане, още по-страхлив става. На този стрес признанието на безсмъртието е изкупителна жертва – че някой може да краде на човека правото му на непреривно съществуване. Преобратът на живота носи страх, докато не е овладяна енергията на смъртта. А изразът на смъртта е безсмъртието! Има я контраверсията безсмъртие, но се остава само в лоното на идеята за смъртта и тогава е в наличие спазъмът на астрала. Когато обаче познаете безсмъртието, се освобождавате от страха.
Само Кундалини е, който може да създаде аура на безстрашието, защото той дава и познание за безсмъртието. Ето колко цялостно трябва да е отработен човек в аурата, в която е обгърнат! Сега човекът има една педя аура около себе си. Докато големите Учители – Буда, Иисус и пр., са имали по 500 метра аура. Така че цялостно трябва да схванем възможностите си. Затова има школи, които дават Път. Пътят е във всекиго, само че някой трябва да вдигне завесата…
Получените в Пътя благодатни дарове са, за да опазим Неговото творение, понесло Неговото вдъхновение!
Пътят е един – от Бога към Бога!
Из „Беззаветен Завет“
